Михай Еминеску (роден Михаил Еминович; роден на 15 Януари 1850 г., Ботошан – умира на 15 юни 1889 г. в Букурещ) е румънски поет, писател и журналист, смятан от румънските читатели и от посмъртната литературна критика за най-важният поетичен глас в румънската литература.
Възприемчив в европейския романтизъм от XVIII и XIX век, асимилира западните поетични видения, неговото творчество принадлежи към един сравнително късен литературен романтизъм. Когато Михай Еминеску възстановява традиционните теми на европейския романтизъм, вкусът за миналото и страстта за националната история, която е искала дори да му изгради Пантеон на князете, регресивната носталгия към детството, меланхолията и култивирането на депресивните състояния, връщането към природата и т.н., европейската поезия разкрива парадигмата на модернизма чрез Шарл Бодлер или Стефан Маларме, например.
Поетът е имал добро философско образование, неговите поезии са повлияни от най-големите философски системи на неговата епоха, от древната философия, от Хераклит до Платон, от големите мисловни системи на романтизма, от теориите на Артур Шопенхауер, Имануел Кант (в противен случай Еминеску е работил известно време по превода на своя тратат „Критика на чистия разум”, по настояване на Maiorescu, който го е накарал да вземе докторска степен по философията на Кант в университета в Берлин, незавършен план в крайна сметка) и в теориите на Хегел.
Основният идеологически корен на икономическата или политическата му мисъл е консервативна; чрез неговите статии, публикувани особено по време на работата му в „Тимпул” е успял да притесни някои важни лидери на тази велика партия, които лансирали лозунга, известен в епохата, „Спрете го този Еминеску.“ Публицистиката на Еминеску предава на читателите рентгенова снимка на политическия, парламентарния или правителствения живот на онази епоха; нещо повече при необходимост журналистът е бил и литературен или театрален хроникьор, писал за светския живот или за събития от по-малко значение, бидейки истински хроникьор на момента.
Еминеску е работил в политическо-литературното общество „Жунимя”, и като редактор в „Тимпул”, официалният вестник на Консервативната партия. Публикува първото си стихотворение на 16 години, а на 19 заминава да учи във Виена. Ръкописите на поета Михай Еминеску, 46 тома, приблизително 14.000 страници, са дарени на Румънската академия от Титу Майореску на заседание от 25 януари 1902 г.
Еминеску е приет в болница „Мъркуца” в Букурещ на 3 февруари 1889 г., а след това транспортиран до санаториума „Каритас”. На 15 юни 1889 г., около 4 часа сутринта, поетът умира в санаториума на д-р Шуцу. На 17 юни Еминеску е погребан под сянката на една липа в гробищния парк „Беллу” в Букурещ. Посмъртно (28 октомври 1948 г.) е избран за член на Румънската академия на науките.