Статуята на Николае Титулеску е открита през 2012 по случай честването на 130 години от рождението на големия румънски дипломат.
Николае Титулеску (роден на 4 март 1882 в Крайова – умрял на 17 март 1941 в Кан) е румънски дипломат, юрист, професор и политик, много пъти министър на външните работи, абсолютен неограничен министър, бивш президент на Лигата на нациите. Бил е член титуляр (от 1935) на Румънската академия.
Роден в Крайова като син на адвокат, прекарва детството си в имота на своя баща, Йон Титулеску, в Титулещ,Олт. Йон Титулеску е наследник на семейство и син на протопоп Николае Економу. Изпълнявал е функцията на префект на област Долж, президент на Върховния съд, депутат в парламента в правителството на Йон Брътиану. Между 1893-1900 следва курсове в гимназия „Карол I” в Крайова. Н а база на постигнатите изключителни резултати (почетна награда на изпита за матура) получава стипендия в Париж и в продължение на 5 години ше следва курсове в Правния факултет. През 1903 получава наградата „Ернест Бомон” на конкурс, организиран във всички правни факултети във Франция. В Париж получава докторска степен с темата Essai sur une théorie des droits éventuels. През този период е посветен във франкмасонството в масонска ложа в столицата на Франция.
През 1905 се връща в Румъния като професор по право в Университета в Яш, а през 1907 се мести в Букурещ. Николае Титулеску влиза в политиката през 1909 и през 1912 печели място в листата на Консервативно-демократическата партия, водена от Таке Йонеску, ставайки по този начин депутат от Романац. Пет години по-късно става член в правителството на Йон И. К. Брътиану като министър на финансите.
През лятото на 1918, заедно с други румънски личности (Таке Йонеску, Октавиан Гога, Траян Вуя, Константин Миле) основава в Париж Румънски Национален Комитет, с цел да разпространява в международното обществено мнение правото на румънския народ за национално обединение. През 1928 – 1936 година, Николае Титулеску е много пъти министър на външните работи. От 1921 е бил постоянен делегат на Румъния в Лигата на нациите в Женева, като е избиран два пъти (1930 и 1931) за Президент на тази международна организация. В това си качество се бори срещу ревизионизма в Европа, за запазване на установените граници чрез мирните договори, за отношения на добросъседство между големите и малки държави, за спазване на суверанитета и равноправието на всички държави в международните отношения, за обща сигурност и превенция на агресията. През 1936 година, крал Карол II, вливайки се под натиска на десните легионерски кръгове (про-нацистки), но и на външните, го отстранява от всички официални длъжности и го задължава да отиде в изгнание. В началото се узтановява в Швейцария, след това във Франция, Николае Титулески пропагандира и от изгнание, чрез конференции и статии във вестниците, идеята за запазване на мира, предвиждайки опасността от нова война.
Николае Титулеску умира в Кан (или Суврет, Швейцария, според Петре Пандря), след дълго страдание, на 17 март 1941.
Един анализ на неговото политическо мислене е направен от самия Николае Титулеску: „Цялата външна политика, която съм следвал…е имала само тази цел: не да подготви войната, а да подготви рецепта от алианси, така че войната да стане невъзможна”.
