Статуята на Тудор Владимиреску е открита през 1968 и е дело на скулптора Василе Блендя.
Тудор Владимиреску (роден през 1780, Владимир – умира на 7 юни 1821 в Търговище) е емблематична фигура за историята на Цара Ромъняска в началото на XIX век, бидейки ръководител на Революцията от 1821 и на войниците.
Роден е в село Владимири (Горж), в семейство на мошнени. Изучава се , както и гръцки език в къщата на болярина Йоницъ Глоговяну, в Крайова, който направил от интелигентното и достойно момче и управител на имот и го използвал в търговските дейности, най-вече в износа на говеда.
Тудор Владимиреску прави състояние от купуването на земя, правейки търговия за собствена сметка. Еманципира се от службата при Глоговяну, влизайки в редовете на пандурите (войници) – армия с полупостоянни задължения – и участва в руско-турската война от 1806 – 1812 година, възнаграден от руските власти с кавалерийски орден Орден Владимир, III-та степен.
През 1806 година е направен ватаф в Клошан, тоест управител на планински район, длъжност, която ще заема до 1820 година.
След това се намира в столицата на страната за процес за наследство пред Дивана, Тудор научава за решението на Етерията да започне движение за освобождаване на Гърция. Считайки момента за подходящ за вдигане на народа на борба, има дискусии с представители на Етерията за военно сътрудничество, за да могат „пандурите да улеснят минаването на Ипсиланти по Дунав“.

Подписва споразумение с правителствения комитет, чрез който Тудор ще вдигне „народа на оръжие“, като има за цел премахване на фанариотския режим. Прекалено революционното съдържание на „Прокламацията от Падеш“ уплашва болярите, които изпращат армии, за да го спрат. Обръщайки се към Николае Въкъреску, един от тези, на които е възложено побеждаването на войските на пандурите, Тудор показва, че „ вероятно ти мислиш народ,с чиято кръв са се хранили и пили всички поколения боляри, считаш го за нищо, и само грабителите броиш за родина…Но как не считате, че родина се нарича народът, а не кастата на грабителите“. Дипломатично, Тудор осигурява постоянно минаването през Дунав и Османската Порта, че народът се разбунтува заради „мъчителните страсти, които изпитва заради обединението на болярските земляни, с тези, които след време изпратени господа и ръковоители на този народ“.
Влизайки в Букурещ начело на „обединението на народа“, е приет с ентусиазъм от народните маси в столицата. Превзема, в действителност, през пролетта на 1821, управлението на страната, като е назован от народа „Господин Тудор“. Присъствието на Александру Ипсиланти в Букурещ начело на недисциплинирана армия, след като действието му е било отречено, както и на румънците всъщност, от страна на Русия, го поставят в трудно положение. Тудор иска от ръководителя на Етерията да премина Дунав, така, както е обещал първоначално, за да може Цара Ромъняска да не се превърне във военен театър.
Ръководителите на Етерията правят заговор, за да го отстранят. Извикан чрез предателство от Голещ, на 21 май Тудор е убит от шефовете на Етерията в Търговище, през нощта на 27 срещу 28 май, обвинен вероятно в сътрудничество с османците срещу Етерията, факт, който историята никога не е потвърдила.