Църквата „Св. Възнесение” (понастоящем храм-паметник „Св. Софроний Врачански) е най-старата култова сграда в града, построена през 1848 г. Тя е естественият център на духовния и политически живот във Враца от средата на ХІХ в. насетне и поради това, неразривно свързана с едни от най-значимите исторически личности и събития през Възраждането – Петко Р. Славейков, Васил Левски, врачанските съзаклятници от Априлската епопея начело със Стоян Заимов, Руско-турската война 1877-1878 г. (в нея са посрещнати с литургия освободителите) и пр.
В чест на 250-годишнината от рождението на българския просвещенец, книжовник, самобитен дипломат и политик св. Софроний Врачански, през 1989 г. във Възнесенския храм е открита постоянната експозиция „Старобългарско изкуство от Врачанско”. Тя цели да се разкрият и подчертаят характерните регионални стилови особености, както и органичното единство между различните жанрове в изкуството. Нейното създаване се предшества от мащабна събирателска работа в църквите и манастирите на Врачанската епархия, при която са регистрирани и подбрани неповторими образци на иконописта, дърворезбата и църковната утвар от XVII-XІХ в.
Иконостасът – изпълнен в стил „ампир” от прочутия дебърски ваятел Антон Станишев – е изключителен паметник на приложното изкуство. Царските икони от иконостаса са дело на Димитър Зограф (брат на Захарий Зограф). Някои от тях са работени съвместно със сина му Станислав Доспевски – първият българин, завършил Художествена академия в Санкт Петербург. Най-старите икони в постоянната експозиция, изписани от Зограф Йован, са датирани ХVІІ в., а безспорен връх на иконописното майсторство са изложените произведения на Захарий Зограф.
Художествените особености, похватите, някои специфики и детайли дават основание да се говори, освен за ювелирна и книжовна школа във Враца, и за врачански стил в иконописта.