Храм „Свети Николай Чудотворец“ е възрожденски комплекс в Балчик, състоящ се от голяма белокаменна трикорабна църква, със самостоятелна, подобна на морски фар, кула-камбанария, възрожденско училище и градина към храма. Обявен е за паметник на културата.
Cлед Pуско-турската война от 1828-1829 г., последвалото я преселение към Бесарабия и връщане на част от бежанците, българи от различни краища се установяват в Балчик. През 40-те години на века забогатялата, придобила самочувствие и отвоювала самостойност българска общност, решава да построи свои училище и църква в българския квартал на града – “Гемиджиската махала”. Начинанието е горещо подкрепено от варненския владика Йосиф – родолюбив българин от Сяр – Беломорска Македония. Най-значим принос на място за реализирането на българското духовно-просветно средище има роденият в Трявна в 1811 г. виден възрожденец Кою Райчев, който оглавява съществуващата българска община в Балчик. Първият възрожденски български храм е съграден заедно с прилежащо българско училище е построен през 1845 г. под настоятелството на Кою Райчев.
След кончината на митрополит Йосиф владика става Порфирий, по произход грък. В това време Балчик започва да става най-важно износно пристанище на Добруджа и тук пристигат гръцки търговци и агенти на гръцки житарски къщи. През 1847 г. в Балчик се настанява и гръцки консул. Засилващият се национализъм на новообразуваната след Pуско-турската война от 1828-1829 г. гръцка държава намира израз с помощта на Цариградската партиаршиа в ожесточена църковна и културна агресия спрямо коренното българско население. Митрополит Порфирий използва цялата си власт, за да изгони от Балчик служещия на български език епитроп поп Иван и учителя в българското училище Стойко Иванов, черковнославянските книги са продадени на църквата в с. Езерец, в богослужението и учението е натрапен гръцки език, българската църква и училище в 1848 г. са обсебени от гърците и не след дълго унищожени от пожар. В този труден момент Кою Райчев дарява на българската община една от сградите си в махала Аязмо, близо до морския бряг. Тя е преустроена в българско училище. Три години по-късно, през 1851 г., начало на балчишките българите той успява да получи султански ферман за църква. Това дава възможност училището край морето да бъде преустроено в българска църква, наречена „Света Троица”. През 1862 г. гърците успяват да обсебят и тази българска църква (върху мястото й срещу пристанището е построен „Марина сити“).
В резултат на упорита борба, начело на която отново е дядо Кою Райчев, в 1866 г. храмът с училището са великолепно възстановени на първоначалното си място в „Гемиджийската“ или както я назовава К. Мречек „Въздушната махала“ от първомайстор Георги Денюв от село Куманите Дряновско, зограф е Петър Стоянов от Котел, а голямата икона на св. Спиридон е рисувана от Койчо Досюв от Трявна.
Тогава към храма е създадено и взаимно училище, където се преподава по Бел-Ланкастерската, известна и като взаимно-учителната методика. То e било първото модерно за времето си българско училище в Балчик, днес то е превърнато в музей.
Поставена е паметната плоча над входа на храма с надпис: „Прiити блаже любой драже малое наше твоя отъ твоихъ приношенie сего ти храма въздвиженiе и даруй грЂховъ очищенiе благочестивымъ христолюбивымъ жителямъ Балчика болгарскаго языка“. Тя е ползвана за образец и сходна на нея по-късно е изработена и поставена на построената от българите също такава белокаменна, трикорабна възрожденска църква Свети Харалампий в Шабла.
По случай 1300-годишнината от създаването на Българската държава южно от Дунав храмът „Св. Николай Чудотворец“ и скромната сграда на училището са основно реставрирани. В църквата се съхраняват и са изложени икони от цяла Добруджа. В градината на храма се пази стар български каменен кръст около който в 2009г. настоятелството изгражда фонтан.
