Църквата „Константин и Елена“ в Моцъцей е място за поклонение, построено през 1915 г., е основана от болярина Корковяну.
Православната църква чества на 21 май Светите Константин и майка му Елена. Константин Велики е роден в град Наисус (Ниш, Сърбия) около 274 г. Става суверен на цялата Римска империя след поражението на Максенций и Лициний. Според свидетелствата на Евсевий и Лактанций, в навечерието на битката с Максенций, Константин видял през деня на небето, по обяд, светъл кръст над слънцето с надпис: “ in hoc signo vinces “ (с този знак ще победиш).
През нощта, по време на сън, му се разкрива Христос, молейки го да постави знака на светия кръст върху знамената на войниците. Изпълнявайки тази заръка, получена на сън, излиза победител в битката с Максенций. Върху триумфалната арка на Константин, която се съхранява в Рим, има надпис: “ instinctu divinitatis “ = „по внушение на Божествата“, който разкрива как е спечелена победата над Максенций.
Най-голямото постижение на император Константин е Миланският едикт (313), чрез който християнството става признато от държавата. Но, то ще се превърне в държавна религия по времето на Теодосий Велики (379-395).
Според едикта от 313 г., императорът освобождава църквата от данъци, дава й право да получава дарения и дава право на епископите да съдят тези, които не искат да бъдат съдени от държавните закони. Ще премахне наказателните закони санкции, които противоречат на духа на християнството, като: разпятие, смазване на краката, стигмата (изгаряне с нагорещено желязо).
Император Константин свиква първия вселенски събор в Никея (325 г.), където след дълъг дебат, учението на Арий е осъдено и е приета формулата, че Божият Син е единосъщен с Отца и по този начин навеки с Него. В синода са съставени и първите седем члена от Символа на вярата (кредото), фиксирана е датата на Великден (първата неделя след пълнолуние след пролетното равноденствие) и са издадени 20 канона за църковната дисциплина.
Свети Константин Велики е бил покръстен на смъртното легло от епископ Евсевий Никомидийски. Той е починал малко след това (337) в Никомидия и е погребан в църквата „Свети Апостоли” в Константинопол, основана от него.
Флавия Юлия Хелена е родена в провинция Витиния. През 293 г. римският генерал Констанций I Хлор, по желание на император Диоклециан, се развежда с императрица Елена. Тя не се омъжва повторно, а живее далеч от очите на обществеността, но близо до сина си. Успява да открие на хълма на Голгота кръста, на който е бил разпнат Христос. Според традицията, след разкопките са открити три кръста. За да се идентифицира кръста, на който е бил разпнат Христос, допряли трите кръста до един мъртвец. Той е възкръснал в момента, в който е докоснат от Кръста Господен. На 14-ти септември 326 г., епископ Макарий I на Ерусалим взел кръста и го издигнал пред тълпата. 14 септември се превръща в празник на Възвисяването на светия кръст в християнския календар.
Императрица Елена построила църквата на Божи гроб, църквата във Витлеем, тази в Назарет и много други свети места.
