Светата Църква Света Параскева в Балш е била построена през периода 1805 – 1812 год. от свещениците Тудор Духовнику и Георге Сокол. Родена в Епиват, в територията на Мраморно море, в близост до Константинопол, бившата столица на Византийската империя, Света Параскева е придобила още от детството си вярата към Христос.
На 10-годишна възраст, докато е била в църква, тя е чула думите на Светото Евангелие: „Продай имота си, дай го на бедните и Последвай Мен“ (Матей 19, 21). Това е било момента, в който решила Благочестива Параскева, че това е пътя, който окончателно ще следва: този на вярата в Христос и жертвата за нуждаещите се. Не случайно, през целия си живот, както е записано в писанията, дели дрехите си и всичко, което е имала най-ценно с бедните и безпомощните.
След като навършва 20 години, тя напуснала бащиния дом в Епиват, за да се отправи към светите места в Йерусалим, които е искала горещо да види. Започнала е това дълго поклонение, преминавайки първо минава през Константинопол, където се е поклонила пред мощите на светиите в града.
След пет години, Благочестивата Параскева отишла в Йерусалим, като решава да остане до края на живота си в местата, където Иисус Христос и Светите Апостоли са живяли. Така че, след като се е поклонила в Светите земи, тя отива в Йорданската пустиня, в манастир, където Йоан Кръстител е живял и Благочестивата Мария Египетска, водейки тежък живот, пълен с борби.
На 25 години е напуснала манастира от Йорданската пустиня, отправяйки се отново към дома, след като една нощ по време на молитвата, един светъл ангел дошъл и и казал: „Остави пустинята и се върни в родината си, където ще положиш тялото си, а душата ти ще отиде на небето, заедно с Младоженеца ти, когото обичаше повече от родители ти, роднините ти и всички предмети в света. “
Така младата Параскева се върнала в Константинопол, където, веднъж пристигнала, се прекръстила в голямата църква на Света София и чудотворната икона на Дева Мария от Влахерне, мислейки накъде да се запъти по-нататък.
На 27 години Благочестивата Параскева е починала, тялото й е било погребано в близост до морето. Нейните свети мощи са открити много по-късно от един монах и са поставени на почетно място, след като Благочестивата се е показала в съня на един човек – Георге от Каликратея. Така станало, че ароматно и неизгнило тяло на Свеат Параскева е преместено в Свети Апостоли Каликратея, където се казва, че са стояли в продължение на 200 години.
От Каликратея, мощите на Параскева са били пренесени през 1235 във Велико Търново (днешна България), където са останали 160 години. От тук са били отнесени в Белград, където останали до 1521год., когато са върнати в Константинопол за още 120 години. През 1641 год., Благочестивата е е тръгнала за Молдова в едно дълго пътуване, след като княз Василий Лупу получава нейните свети мощи като дар от Вселенската патриаршия в Константинопол. По този начин, на 13 юни 1641год. е поставена в църквата „Благочестивите Три Йерарси“, където молдовците са я чествали до 1889 год., когато е преместена в Метрополитанксата катедрала, където тя почива и днес.
