Църквата Светиите Константин и Елена е била построена през 1793г., основана от Трети Логофътул, Константин Ръцеску и Николае Мумуяну и е вписана в списъка на историческите паметници от окръг Олт. Най-важните промени на светилището са направени ремонта и боядисването през 1899 и ремонтите от 1949 г.
Православната църква чества на 21 май Светите Императори Константин и майка му Елена. Константин Велики е роден в град Наисус (Ниш, Сърбия) около 274 година. Превръща се в суверан на цялата Римска Империя след поражението на Максенций и Лициний. Според показанията на Евсевий и Лактанций, в навечерието на битката с Максенций, Константин видял на небето ден, по обяд, кръст над ярко слънце с надпис: “ in hoc signo vinces “ (с този знак ще победиш).
През нощта, по време на сън му се разкрива Христос, молейки го да постави знака на Кръста на знамената на войниците. Изпълнявайки заповедта от съня, излиза победител в битката с Максенций. На триумфалната арка на Константин, която се съхранява в Рим, е надписът: “ instinctu divinitatis“ = „чрез божествено вдъхновение“, което разкрива как е била спечелена победата над Максенций.
Най-голямото постижение на император Константин е Миланския едикт (313), чрез който християнството става признато от държавата. Въпреки това, той ще се превърне в държавна религия по времето на Теодосий Велики (379-395).
След едикт от 313, императорът освобождава Църквата от данъци, дава и право да получава дарения и дава на епископите правото да съдят тези, които не искат да бъдат съдени от държавните закони. Премахва наказателните санкции на закона, които противоречат на духа на християнството, като: разпятие, смачкване на крака, стигмата (изгаряне с гореща ютия).
Император Константин свиква първия вселенски събор в Никея (325), където след дълги дебати, учението на Арий е било осъдено и е приета формула, че Божият Син е единосъщен с Отца и по този начин, вечното с Него. В синода са били направени и първите седем члена от Символа на вярата (Верую) и е фиксирана датата на Великден (неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие) и бяха дадени 20 канони на църковната дисциплина.
Свети Константин Велики е бил кръстен на смъртно легло от епископ Евсевий Никомидийски. Той е починал малко след това (337) в Никомидия и бил погребан в Свети Апостоли в Константинопол, основан от него.
Флавия Юлия Елена е роден в провинцията Витиния. През 293 година, римският генерал Констанций Хлор I, по желание на император Диоклециан, се развежда с императрица Елена.
Тя не се омъжва отново, но живее далеч от очите на обществеността, близо до сина си. Успява да открие на хълма Голгота кръста, на който е бил разпнат Христос. Според традицията, при разкопките са открити три кръста. За идентифицирането на кръста, на който е бил разпнат Христос, са докоснали трите кръста до един мъртвец.
Той е възкръснал в момента, когато Кръста Господен го е докоснал. На 14-ти септември 326, епископ Макарий на Йерусалим взел кръста и го издигнал в предната част на тълпата. Денят 14 Септември се превърнал в празника на Възвисяването на Светия Кръст в християнския календар.