Близо заселищата Брънковенещ, през 1910 г. е завършено изграждането на църквата «Свети Николае», под формата на кръст и носеща името на покровителя със същото име.

48 години след изграждане на църквата, посветена на Свети Николай е реновиран и лечебният извор, като се му направени някои промени в интериора и екстериора. Инициативата за възстановителните работи е от страна на свещеник Смъръндеску,  помогнат от членовете на комитета.

Финансирането за ремонта е от Кметство Дъбулен, селищата Брънковенещ, Културния център и енориашите.

Ремонтът е завършен на 1 декември 1945 г.

Свети Николае

Всички биографични елементи са късни и съмнителни. Свети Николае Мирликийски се споменава за първи път в VI век, в Римския мартиролог; не става въпрос за помен като такъв на светеца, а само за видението, когато на Свети Николае Ликийски му се явява на сън Константин Велики, с молба да помилва трима войници, осъдени на смърт.

Също през VI век, Николае Сионит, епископ на Пинара, е построил църква в чест на св. Николай Мирликийски Ликия.

Незначителен култ на Свети Николае Мирликийски се появяа на Запад, заедно с Николае I, римски папа, който построява в базиликата Санта Мария Маджоре, страничен олтар, посветен на своя патрон.

В десети век, култа към Свети Николае започва да се разпространява на Запад: Отон III в Германия построил византийска църква в Burtscheid (до Аахен), на която дава името на покровителя Свети Николае.

Популярният култ към Св.Николае датир от XI век. Кръстоносците носели мощи от изток и обикновено големите западни градове, които приемали мощи на някой източен светец, си вземали за свой покровител този светец. По този начин, кръстоносците от Бари (Италия) донесли със себе си мощите на св. Николай Мирликийски. По това ьвреме, архиепископ Николае на Венеция построил две църкви, една през 1036 г., вероятно в Бари, а другата през 1039 г. във Венеция, където да се поставят мощите. Пазят две дипломи на този епископ, както и имената на шейсет и двама мъже, които донесли мощите от изток. Двете църкви са осветени на 9 май 1098 г. Двамата архиепископи, Илия от Бари и Николае от Венеция разпространили култа към Свети Николае на Запад. Нещо повече, Римският папа, Урбан II, познал култа към Свети Николае в Бари, където са направени чудеса, за което папата отличил с Илие с омофор.

След покръстването на славяните, култа към Свети Николае заменя този към бог Микула, богът на земеделието.

В XII век, Свети Николае влиза в книгите за служби на манастира Sint-Truiden (Белгия). От тук култът му достига до Roskilde (Дания), във Vadstena (Швеция) и в около четиридесет села в Исландия. През XIII век, частици от мощите на катедралата Св. Николае стигат до катедралата в Кентърбъри, а култът към светеца започва да се разпространява благодарение на влиянието на континента.

Свети Николае е духовен покровител на Холандия, Русия, провинция Lorraine, както и на няколко западни европейски градове, включително Бари и др. Свети Николае е известен като покровител на несправедливо обвинените, търговците, пътешествениците, неомъжените жени, невестите и най-вече на малките деца.