Църквата „Свети Никола” в Моцъцей е построена за трети път от Стоян Станчю, като е започната през 1914 г. и е завършена през 1925 г. от сина му Йоница Станчу. През 1974 г., с помощта на енориаши от енорията на селска община Моцъцей е възстановена живописта от Олга Гречяну. През 1993 г., с помощта на енориашите живопистта е възстановена отново от художника Мирослав Джока.
Свети Николае се чества на 6 декември. С гръцки произход (Николаос), името се състои от две думи: nike „победа“ (от nikao „побеждавам“), и laos, „хора“, като може да се тълкува като „победа на народа“. Свети Николае е живял по времето на императорите Диоклециан и Максимилиан. Първо блести с религиозен живот; а заради подобрения му живот е направен епископ.
Николае е роден в богато семейство, а след смъртта на родителите си, използва наследството си, за да помога на бедните хора. Тъй като светецът проповядвал смело вярата в Христос, е хванат от управниците на града, бит е и измъчван, а след това хвърлен в тъмница заедно с други християни. Когато император Константин станал император на римляните, били освободени всички затворници и, заедно с тях, и Свети Николае, който отишъл в Мира. Не след дълго от великия Константин и свикан първият Никейския събор, в който участва и Николае.
Обявен е за кардинал на Мира и е известен с чудесата, които е извършил през живота си и заради щедростта си. Умира на 6 декември 345 г. (или 352 г., според други източници), като след това се празнува всяка година на тази дата. Много църкви носят името „Св. Николае”, като той е един от най-рисуваните светци на икони. Известен е като покровител на страни като Германия, Холандия, Русия, Румъния, Швейцария, но също така е покровител на моряците, неомъжените момичета, на бедните, и не на последно място на децата.
Легендата за Свети Николае разказва, че Свети Николае помогнал на три бедни момичета в неговия град, донасяйки им зестра през нощта, без да бъде забелязан. Къщата, в която са живели трите сестри била много бедна. Баща им планирал да продаде момичетата, за да забогатее. Старецът не бил повлиян от сълзите и болката на дъщерите си, но Св. Николае чул за нещастието, което се случвало и дошъл на помощ. През нощта, безшумно хвърлил една торба пълна с жълтици в стая на най-голямото момиче. По този начин, тя успява да се ожени скоро. Същото направил и през следващите две години, а средната сестра, а след това и малката успели да се настанят в домовете си. Но бащата решил, че преди сватбата на най-малката да причака Николае през нощта. Този път го видял когато се качвал на покрива и пуснал една торба през комина. Оттогава легендата за Свети Николае казва, че той никога не се показва, както прави Дядо Коледа, но не забравя да възнагради добрите деца, а на непослушните да донесе клонки.
