Църквата Свети Николай е построена през 1843 година, във формата на кръст, с помощта на енориашите.

Храмовото име на църквата е Свети Николай.

Всички биографични елементи са късни и съмнителни. Свети Николай от Мира е споменат за пръв път през VI век, в римския Списък на мъчениците; не е ставало въпрос за помен на светеца, а само за видението, когато Свети Николай Ликийски се явява в съня на Константин Велики, искайки от него да помилва трима войници, осъдени на смърт.

Пак през VI век, Николай Сионит, епископ в Пинара, построява църква в чест на Свети Николай от Мира Ликия.

Всички други биографични елементи за Свети Николай стигат до нас от легендата за Якоб от Вораджина, написана през 1264 година.

Незначително вярване към Свети Николай от Мира се появява на запад, заедно с Николай, папа на Рим, който построява в базиликата Санта Мария Маджоре, астраничен олтар, посветен на неговия патрон.

През X век, вярата в Свети Николай започва да се разпространява на запад: Отон III, в Германия, построява църква с византийски обреди в Буртшейд  (до Аахен), на която дава храмовото име Свети Николай.

Народното вярване в свети Николай датира от XI век. Кръстоносците донесли мощи от Изток, и по принцип големите западни градове, които получавали мощите на някой източен светец, взимали за патрон (покровител) именно този светец. Така, кръстоносците в Бари (в Италия) донесли мощите на Свети Николай от Мира. По онова време, архиепископ Николай на Венеция построява две църкви, една през 1036 година, вероятно в Бари, а другата през 1039 във Венеция, в която да постави мощите. Пазят се две дипломи на този епископ, както и имената на шестедесет и двама мъже, които донасят мощите от Изток. Двете църкви са осветени на 9 май 1098 година. Двамата архиепископи, Илие от Бари и Николай от Венеция, разпространяват вярата в Свети Николай на запад. Нещо повече, папата на Рим, Урбан II, се запознава с вярата в свети Николай в Бари, където са ставали чудеса, заради което папата отличава Илия с епископска власт.

След покръстването на славяните, вярат в свети Николай замества тази в бог Микула, богът на земеделието. Но всъщност, някои са на мнение, че руснаците познават свети Николай благодарение на руската диаспора в Бари. Тук, руснаците посвещават на свети Николай тяхната църква, след това църквата и лудницата. Legenda aurea е преведена на славянски, от където влиза в  руския синаксар.

През XII век, свети Николай влиза в богослужебните книги в манастира Сен-Труиден ( Белгия). От тук вярата в него достига до Роскилде (Дания), във Вадстена (Швеция) и в около четиридесет села в Исландия. През XIII век, частици от мощите на свети Николай стигат в катедралата в Кентърбъри, а вярата в светеца започва да се разпространява, заради влиянието на континента.

Свети Николай е духовният покровител на Нидерландия, Русия, на провинция Лорена, както и на много западно-европейски градове, между които  Бари и др. Свети Ниолай е известен като защитник на обвинените несправедливо, на търговците, на пътешествениците, на неомъжените момичета, на булките и , особено, на малките деца.