Енорийската църква с храмово име „Свети Николай“ е построена преди 1845, от дърво.
Според надписите, църквата е изградена из основи през 1863. Поправена е и изрисувана отново, през 1940. „През 1993-1994 година са направени следните действия: реставрация на рисунките, ремонт на външната част, както и изрисуване на нишите. Сумата, необходима за тези работи е събрана с приноса на енориашите, чрез призива на Преподобен Енориаш Първънеску М. Думитру и на съветниците […]“, се отбелязва в написаното в мястото за поклонение.
Тиа Маре е комуна в област Олт, Олтения, Румъния, формирана от селата Доанка, Потлоджен и Тиа Маре (седалище).
Тиа Маре, от историческа гледна точка, била римска дава, носеща името на Антонина, след това Антония. По-късно тя е била имот на Михай Витязул, носейки името Тиха, Тиа Маре, след това става имот на Преда Брънковяну.
Началото на човешки селища в Тиа Маре се губят в историята, но въпреки че не разполагаме със сигурни доказателства, можем да кажем, без риск да сгрешим, че човешки живот е съществувал още от епохата на неолита. Сигурни доказателства от зоната на Тиа Маре липсват, тъй като зоната е считана за маловажна от археологическа гледна точка и не е изследвана, а евентуалните следи от стар живот, открити случайно, нито са запазени, нито изучавани. И въпреки това,през 1977, докторът по история Кристиан Влъдеску и археологът Некулай Могиор от Националния Военен Музей правят общи разследвания с цел да открият римска крепост, която се предполага, че е съществувала в околностите на комуната Тиа Маре, крепост, която е спомената в трудове, както от нашите историци, така и от някои чужди историци. По този случай са направени разкопки в три точки, в които информацията на местните жители посочвали наличието на много керамични фрагменти в слоя за оране. Първата точка е в зоната под брега, където са намерени фрагменти от римска керамика, по-специално тези от гърло на гърне и фрагмент от стомна, като се преценява от двамата специалисти, че са тези известните заради типа римска керамика от II век след Христос. Търсенията са много общи, специалистите не могли да се произнесат върху съществуването на селище в тази зона. Друга изследвана точка е разполжена в резервната зоан, където в периметър от около 2 хектара се появяват на повърхността много керамични фрагменти, римски плочки и варовикови парчета. Трети сондаж е извършен на хълмче, разположено в старата залята ливада на левия бряг на сегашната река Олт, в точката, наречена салище или в крепостта, точка, която, както се вижда от изучаването на старите карти е разположена на десния бряг на Олт. При разкопките са се появили керемиди, счупени плочки, и фрагменти от римска керамика от II век след Христос, а в средата на една секция се появява дупка, широка 1,50 м и дълбока 2,00 м с много метални лупи и други части, произхождащи вероятно от ателие за железария.