В Констанца през 1915 година е имало две православни румънски църкви: катедралата „Свети Апостоли Петър и Павел” и църквата „Успение на Света Богородица I”, недостатъчни за броя на вярващите. Точно за това, отец Николае Павелиу прави необходимите стъпки за поставяне на основния камък за църквата „Св. Георги”. Събитието се състои на 13 септември 1915 година, службата е отслужена от епископ Нифон, на Долен Дунав (от която зависела Добруджа от административно-църковна гледна точка).
През август 1916 година, когато страната влиза във войната, конструкцията, достигнала до корниза, е прекратена и подхваната отново през есента на 1919 година.
През 1923 година е довършена външността на църквата. След смъртта на отец Павелиу (1929), вътрешните работи се подхващат от свещениците Йоан Рошкулец и Атанасе Попеску.
В началото на 30-те години, Църквата „Св. Георги” е изрисувана, в неовизантийски стил, от Николае Тоница, а до края на 1935 година църквата е осветена от Геронтий Николау, Епископ на Констанца.
През 1956-1957 година, рисунките са реставрирани от отец Константин Лембръу, художник и служител в тази църква.
Важността на това събитие в живота на енорията е отбелязано чрез донасяне мощите на Свети Йоан Кръстител от църквата „Рождение на Свети Йоан Кръстител”, в Пиатра-Нямц. Йерархът на Томис посреща светите мощи в сряда вечерта и ги оставя за поклонение, после отслужва Вечернята и Тайната на Светото причастие.
Свети Георги е роден през III век, някъде в Никомидия, от набожни родители. Привлечен е по особен начин от боравенето с оръжия, достигайки на тридесет години поста на трибун, бидейки оценен от император Диоклециан заради победите, които има в битките. Ако от професионална гледна точка военният мъж е имал добре изградена кариера , в преследването срещу християните, заповядано от императора през 303 година, Свети Георги се отказва от всичко и, пред Диоклециан, признава вярата си в Господ.
В дните след признаването на вярата си, до смъртта си, Свети Георги прави чудеса, издържа стоически на много мъчения, трудни за представяне. Всичко това води до покръстването на много езичници, между които и императрица Присила, тази, която получава името Александра при Кръщенето, убита и тя по заповед на императора. Свети Георги е убит чрез отсичане на главата със сабя, като се чества от Църквата на 23 април.
