Средновековната църква „Свети Никола“ се намира в центъра на село Царевец, в двора на новата действаща черква “Св.Димитър“, заобиколена е от стари надгробни паметници от Възраждането.
Легендата разказва,че преди много години,когато турците унищожавали православните храмове,тази църква била пощадена,но за да докажат на българите, че не уважават християнските светии,с мечове изболи очите им по стенописните изображения.По-късно боголюбиви селяни ги напълнили с восък.И така,макар и осквернена,църквата „Св.Никола“ продължавала през вековето да бъде крепост на българския,християнски дух и народност.
Църквата представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор.Градена е от ломени камъни на бял хоросан; на места, главно на западната фасада, се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани (обработени) камъни, употребени вторично. На западната фасада, южна половина, има взидан добре изгладен камък с неправилни контури, върху който има врязан надпис.
Покритието е полуцилиндричен свод под двускатен покрив.
Това което отличава храма е зидания му иконостас,единствения запазен у нас в такъв вид.Подобен има в църквата „Св.Св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Добърско,който е от смесения тип-зидан оконостас с дървени икони,докато тук иконите са нарисувани направо върху темплона.
Цялата източна стена е изписана по православния канон,стенописите са датирани от XVII в.
Самата черква, като архитектурен стил и градеж, може да се отнесе към края на ХІV и началото на ХVв. Църквата е укрепвана и достроявана през 1747г. (надпис върху най-горния градивен камък на вратата).
През 1844 г. тревненският майстор-резбан Ангел Симеонов изработва дърворезбен иконостас, а местният иконописец даскал Петко рисува иконите.Иконостасът отдавна не е на мястото си,голяма част от иконите му са безследно изчезнали,а други се съхраняват в Археологическия музей в София.
Същата съдба сполетяла и църковната утвар на старинния храм,както и много богослужебни книги.
При устройствени и благоустройствени работи в центъра на селото и около новата черква (15-20м. Югозападно от старата) се попадало неведнъж на гробове. От тях произхождат предимно накити, датиращи некпропола около черквата „Св.Николай“ от средновековието -ХІІ-ХІVв.
Средновековната църква „Св.Никола“ е обявена за паметник на културата от национално значение в ДВ бр.90 от 1965г.
На фона на църквите от този край на България,може да се каже,че „Св.Никола“ е оцеляла през вековете добре запазена,а моментоното ѝ състояние много добро-извършена е реставрация и консервация.