Църквата Успение Богородично в Колибаш е построена през 1859 г., с подкрепата на свещеника Илие Колибъшану, както е посочено в надписите на църквата.

Най-важните промени в мястото на поклонение са настъпили през 1925 г., когато е бил заменен чакъла от покрива с поцинкована стомана, през 1929 г. е направена обосновка и се изсипва бетонна фондация, както и обновяването на живописа през 1929 г., 1968г. и 1997 година.

Успение на Света Богородица е празник в памет на деня, в който Дева Мария умира. Чества се от православните християни и от католиците всяка година на 15 август. Този празник е известен популярно наричан Успение (славянски термин) или Голяма Света Мария.

За Успението на Света Богородица  нямаме  информация в Светите Евангелия, а само в Традициите на Църквата. Според тази традиция, Света Богородица е била уведомена от ангел за нейното преместване от този живот. Същата традиция казва, че Апостолите, които в онзи момент са били в различни части на света, са били доведени на облаци, за  да присъстват на това събитие.

По божествен промисъл, Апостол Тома не присъства на погребението, като пристига три дни по-късно. Той поисква да се отвори гроба й, за да целуне ръцете й, но влизайки в гроба, го намира празен. Този гроб е открит в Йерусалим, въпреки че има хора, които казват, че Мария е починала в Ефес, където прекарва много години след Възнесението Господне.

Православната църква твърди, че Мария е родена с първородния грях и е получила прошка за този грях, когато се съгласява да роди Христос.

Успението на Света Богородица е най-стария празник, посветен на Дева Мария, въпреки че доказателства за нейното съществуване намаме преди началото на  пети век, като след това култът към Богородица започва да се развива много, особено след Четвъртия вселенски събор, Синод, който е решил, че Богородица е Божията Майка, като нейното поклонение има от тогава  голямо развитие. В пети век, празника Успение Богородично е съществувал със сигурност в Сирия, бидейки  споменаван в документи, датиращи от този век.

В шести век, на празника е споменат и на Запад, за първи път в Свети Григорий, епископ на Тур (593 или 594), с разликата, че там Успение Богородично е било отбелязвано на различни дати от традицията на Изток, на 18 януари, а в някои части на 15 януари. Изглежда, че повсеместното Успение на Изток се дължи на византийския император Мавриции (528-603), който е възстановил Църквата на Света Богородица от Гетсимания и който окончателно фиксира датата на нейното празнуване на 15 август.

На Запад, празника е генерализиран малко по-късно от папа Теодор I (642-649), който родом е бил от Йерусалим и който налага 15 август като дата за отпразнуване на Успението на Света Богородица като на Изток.

Само християните от Галия и египетските копти празнуват Успението на Света Богородица и до днес, на старата дата на неговото празнуване, т.е. на 18 януари.