Основана от Константин Шербан Басараб, светилището на село Добрен е конструирано между 1642-1646 година , открито е на 15 август 1645 година и носи името „Успение на Света Богородица ”.
Константин Шербан Басараб, назоваван и Чипоносия (носът му е бил отрязан), е бил владетел на Цара Ромъняска през периода 19 април 1654 година- 26 януари 1658 година.
Разположена на десния бряг на Кочок, Църквата, построена във форма на кораб, е внушителна конструкция с дължина 19 м, ширина 9 м и височина 17 м.
Построена е в традиционен стил, източната страна е във форма на полукръг, с една кула, разположена на нартекса, който е служил първоначално като камбанария, до която е имало достъп през врата, намираща се в нартекса и дървена стълба във форма на спирала.
Външните декорации се състояли от модели, гипсови аркади, разположени на два реда и разделени с линия. Прозорците и входната врата са вмъкнати в каменни рамки с издълбани геометрични модели и с мрежи от ковано желязо, а вратата е от масивно дърво.
Тъй като старата камбанария не е могла да поддържа църковната камбана, е построена нова камбанария през 1935 година при влизане в двора на църквата, камбанария, украсена с красиви рисунки.
Църковната кула се състои от две стъпъла, първото стъпало е с квадратна форма, продължава се с второто стъпало с осмоъгълна форма, чийто покрив има формата на купол. Последният е построен първоначално от тухли, но след като се разрушил при едно земетресение, е направен отново от дърво, покрито с навес.
Подът на църквата е каменен, а в нартекса се намира част от оригинална рисунка, забелязвайки се по северната стена оброчно изображение, представяйки Константин Шербан и до него съпругата и дъщеря му, държейки в ръце рисунка на църквата. Пак в нартекса на пода да източната стена се намира гроба на Илинка, майката на Константин, гроб, над който е сложена надгробна плоча.
През периода 1982-1984 година са извършени консолидационни работи по тежкозасегнатата църква от земетресението през 1977 година, като се правят три колана от армиран бетон, свързани с 14 стълба за поддържане.
Нефът (корабът) е разделен от нартекса чрез две масивни колони от тухли, които поддържат главната кула.
В нефа и олтара не са запазени оригиналните рисунки, а сегашните датират от 1899 година. Те са нарисувани отново между 1989 и 1996 година.
От 1998 година се минава на процес за реставриране на оригиналните рисунки на нартекса, които са с рядка хубост, подобно на известните манастири от Северна Молдова, процес, който завършва през 2009 година.
С течение на времето, Църквата е познала мащабни дейности по украсяване и това я прави живо доказателство от векове на душевната красота на местните жители , а защо не и на румънците.
