Ктиторът освещава светото място, като метох, на Епископията на Ръмник, през 1745 година . То има и лозя от хълма Гъйнещ и част от имота му от Йеромонаха на Балш, Партение. Ктиторът, Матей Бързяну, фигурира на 9 ноември 1755 като ограничител на имот Лиощи.
Разрушавайки се църквата, направена от дърво и клонки, през 1805, кир Попа Николае постелника, Йоаникие Преда – брат – и постелник Николае Мъйнеску, започват строежа на църква от тухли и камък, който завършва на 29 септември 1809.
Между 1810 и 1812 година, църквата в Мъйнещ е изрисувана, и при освещаването получава храмовото име „Свети Йерарх Николай“. На 17 май 1813, надпис на управителя Йон Мъйнеску посочва, че е построена тази църква от камък. Знае се, че по тези земи около Олтец е хайдукувал Янку Жиану.
След разтрогването на светото място, чрез заминаването на гръцките калугери, светото място става енорийска църква и , бидейки изолирана, без население наоколо, никой не се занимава повече с нея. Едва след сто години след основаването й, се появяват тридесет семейства, които, за религиозни нужди, апелират към църквата Света Параскева в Балш.
Заради неправилното състояние, през 1926, църквата е затворена за обществено ползване. През 1930, отец Йоан Окишор прави малки ремонти и поставя покрив от плочи. Църквата е отворена отново през 1941, когато тук е назначен укрилия се от Басарабия свещеник, Павел Матеевич. Той прави някои ремонти, запушвайки цепнатините в стените, а след няколко години, той напуска мястото и църквата се разрушава.
След много намеси на свещеник Йоан Окишор, през 1959 година се правят опити за ремонтирането й, но свещеникът напуска енорията след пет години, която е взета от друг свещеник от енорията Бърза, област Олт. Той е безразличен към съдбата на църквата, която продължава да се разрушава. Едва през 1979 година, църквата е реновирана и покрита отново.
Църквата е построена с тухлени стени, дебели 70 см, във формата на кораб. Разделена е на олтар, неф и нартекс. Иконостасът е тухлен. Нефът е разделен от нартекса с тухлена стена, която има в средата отвор, колкото врата, и два малки старнични отвора.
Върху нефа има сляпа кула в правоъгълна форма, отвън с осем високи и тесни прозореца. Светлината прониква в олтара през прозорец, разположен на изток, а в нефа през два прозореца на южната стена и един на северната. Прозорците са високи 80 см и са тесни.