Един от най-старите архитектурни паметници на Каракал е Църква Вси Светии. Със скромни размери, но показваща интересни архитектурни елементи, църквата привлича внимание и събужда любопитството на всички посетители.

Надписът, написан с красиви кирилски букви над вратата на верандата казва, че „са били построени от него маршала Стойка Борузеску… в лятото на 1818 година юни 22-ри са започнали построяването и са завършили през септември.“ Надписът дава като година на строителството, годината 1818. Архитектурните особености обаче водят до епоха в много по-напреднала възраст, а именно XVII век или XVl век.

Църквата, с дебели стени и малки прозорци, желязна решетка е била укрепена сграда, използвана от местните хора в затруднено положение.

През 1818 година маршал Борузеску очевидно извършва основен ремонт, тъй като не може да се изгради във времето, така кратко, посоченият надпис.

Формата на паметника е на кръст. На входа има малка веранда, която е закъсняло допълнение, от началото на ХХ век, като камбанарията. Верандата, с много малки размери, е с куполовиден покрив, поддържаща се от четири арки.

Притворът е отделен от верандата чрез двойна стена, която на височината на балкона, запазен за хора, представя вход със стълбище, поставено между двете страни на стената.

Наосът и олтарът са оформени куполовидно, подкрепени от арки, като верандата. Храмът, построен от тухли, имат два входа, вместо три, като имат обикновено църквите.

Църквата има външни декоративни елементи, изработени от пояси, ниши и стенописи. Външното боядисване, изобразяващо изображенията на светците, пророците.

Свещеният, славният, Великомъченикът Христофор от Ликия, „Носител на Христос“, е свят мъченик от трети век. Той се счита за покровител на пътуващите. Православната църква го чества на 9 май.

Според православната традиция, Св. Христофор е бил много висок мъж, с необичайна сила, който припечелвал хляба си, като помагал на хората да преминат бушуващата река, носейки ги на гърба си.

В предверието на църквата, от лявата страна, се намира гробница, покрита с красива розова мраморна плоча. Това е гробът на Йоан Думитру, заместник на град Каракал, в заседателната зала Ад-хок. През 1857 година в Каракал се формира комисия на Съюза, Йоан Думитру е оправомощен да отиде в Букурещ и да подкрепи обединението на двете княжества: Молдова и Румънската страна.