Енорийската църква се намира в центъра на село Султана, на около 200 м от езерото Мостищя. Съществуването на църквата в село Одая Влъдикии, която днес принадлежи на село Султана, се споменава през осемнадесети век, намирайки се в близост до дома на болярите. През 1810 село Одая Влъдикии е имало 35 къщи и 135 жители. Старата дървена църква, посветена на Възнесение Богородично, е построена от селяни в имението манастир „Котрочени”. В църквата служи свещеник и учител.
Църквата е възстановен чрез иззидане между 1834-1835 г. Тъй като святото място е разрушено в периода 1931-1938, е възстановено и изрисувано, както е споменато в ПИСАНИЕ: „С помощта на Отца и Сина и на Св. Дух и Божията майка, нашата славна господарка чистата Дева Мария, майката на Бог, бе издигнато из основи това светилище, посветено на Възнесение Богородично по време на негово превъзходителство. д-р. Мирон Кристя, първият патриарх на всички румънци, на енорийския свещеник Христу Гажу, подаден от съдбата и исторически събития тук в селска община Гобеш, окръ Битоля, Македония през годините от г-н IS. HS. 1931 – 1936 г. Изрисувана е в годините 1937-1938 и е осветена неделя, на 5 март 1939 от Негово светейшество Архиепископ Вениамин Почитан, викарий на св. Патриарси, заобиколен от голяма група свещеници. Петреску Гопеш е архитект, а художник Михаил Митреску”. Т.е. сегашният храм на поклонение е построен в годините 1931-1936 по време на пасторството на свещеник Христу Гажу със собствени средства и е осветен през 1939 г. от Негово Преосвещенство епископ Вениамин Почитан.
В годините 1989 – 1990 са извършени ектстериорни работи, като е възстановена мазилката и е напръскана с прах от камък. Също по това време е измита и реабилитирана изобразителната част по стария иконографски план от художника Преутеску Овидиу от Букурещ.
Светият храм е реализиран под формата на кръст с дължина 21 м, ширина пред абсидите 11 м и височина 18 м. Църквата е построена от тухла и е покрита с поцинкована ламарина. Има три осмоъгълни купола, два отпред на притвора и един по-висок на наоса, върху които са монтирани три железни кръста. От двете страни на наоса има полукръгли апсиди вътре и полуосмоъгълни отвън, покрити с два сферични полукупола, като същата форма има и олтарът. Притворът е правоъгълен, покриват от полукръгъл свод.
Църквата е изографисана през 1937 г. от художника Михаил Митеску. Иконостасът е издълбан в дъб и украсен с икони, рисувани от същия автор.
