Църквата Света Троица се намира на територията на северна България, в град Свищов. Построена е от известния архитект Кольо Фичето през 19 век, в най-високата част на тогавашния град. Храмът е бил силно повреден след Вранчанското земетресение през 1977 г., като реконструирането на храма е завършено напълно през 2004 г.
Църквата Света Троица се смята за един от ярките образци на църковната архитектура от Късното Възраждане.
Намира се в най-високата част на тогавашния град. Тя е трикорабна с централен купол, 3 второстепенни купола и удължено тяло с дължина 30 м. Интересни са и двете портални колони, които се въртят около оста си.
Към 1865 г. видни свищовлии замислят построяването на нов величествен храм, който да отговаря на общественото им положение, на нивото на тяхната култура и образование. През същата година Майстор Кольо започва строежа на беленският мост на р. Янтра. Свищовските граждани се обръщат към него с молба да оглави строежа на новата църква. В летописната книга на „Св. Троица“ е отбелязано следното: „1856 г. априлъ 14 денъ, сряда се тури темелъ на новата църква на Унъ пазаръ“.
В разстояние на две години и четири месеца църквата е завършена и наречена „Света Троица“. За построяването й свищовските енориаши заплатили 461 613 гроша. Резултатът е поразителен – високо над града се извисява величествен трикорабен, четирикупулен храм с камбанария-кула над придверието. За да оживи грамадното тяло на църквата, Кольо Фичето въвежда ритмично вертикално членение на фасадите чрез стройни полуколонки, свързани с фриз от малки слепи арки. За първи път в църковното строителство майсторът нарушава канона и превръща цялата източна фасада в огромна абсида с огъната вълнообразна форма.
Иконостасът на църквата е дело на майстор Антон Пешев, родом от Крушево, Македония, и е изработен в периода 1870-1872 г. Дължината му е 16 м., а височината – средно над 10 м. Върху близо 100 кв.м., при безупречна симетрия, Антон Пешев оставя обширни плоскости, на които знаменитият свищовски художник и иконописец Николай Павлович нанася своите 73 икони. За рисуването на някои от тях позират близките му – неговата снаха и сестрите му.
През 1872 г. първият български екзарх Антим І посещава храма и служи в него. Същата година в Свищов пристига първият търновски митрополит Иларион Макариополски и отслужва тук Света литургия. На 28 юни 1877 г., след освобождението на града, руският император Александър ІІ присъства на молебен в църквата „Св. Троица“ в памет на падналите първи жертви за Освобождението. По случай черакуването си в храма, императорът подарява 6 камбани, които са монтирани на построената от 1883 – 1886 г. камбанария от Уста Генчо Новаков. На 29 май 1889 г., по случай храмовия празник на църквата, от Търново пристига епархийсткият архиерей Климент (В. Друмев). В края на Светата литургия високият гост произнася проповед, която по-късно е използвана като претекст за последвалите събития около него – гонен, преследван и наказан заради откритото си русофилство.
