Недалеч от центъра на Русе, на тихо и спокойно място – под сянката на огромни кестенови дървета, издига гордо своята осанка един от най-старите и красиви християнски храмове в големия град на река Дунав – “Свети Георги”. Според писмените сведения на някои летописци и пътешественици, тази църква е по-стара дори и от смятания в момента за най-стар русенски храм – катедралата “Света Троица”. Основание за подобни твърдения дават хрониките на католическия архиепископ Петър Богдан Бакшев и прочутият унгарски пътешественик Феликс Каниц. Най-вероятно обаче, първоначално – и двете, споменати до тук църкви, да са били изработени от дърво и едва по-късно да са придобили днешния си вид. Напълно доказан и сигурен факт е, че строителството на днешния храм „Свети Георги” започва през 1841 година като резултат от многократните постъпления и молби на населението в тази част на града пред турската управа и с позволението на султан Абдул Меджид, който за целта издава специален ферман.
Върху градежа на храма работят предимно тревненски майстори и строители от габровския край. Новата църква е завършена само за около две години, а освещаването й се извършва още в самото начало на 1843 година. Вкопана около два метра в земята, тя представлява трикорабна псевдобазилика с размери – 32 метра дължина и 14 метра ширина. Има общо три олтара, всеки от които е посветен на отделен светец. Централният олтар е наречен на името на главния покровител на храма – Свети Георги, северният – на Свети Димитър Басарбовски, и южният олтар – на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Най-старите икони в църквата са дело на автори от Тревненската живописна школа – Захарий Цанюв и Йоаникий папа Витанов. Свой отпечатък върху църковния облик оставя и виенският инженер и градски архитект – Едуард Винтер, работил върху изпълнението и на други – емблематични за Русе сгради от това време. По проект на Винтер, през 1904 година е издигната най-високата част на църквата – камбанарията, в която е поставена камбана, тежаща 445 килограма. През 1909 година, в двора – към църковно-архитектурния ансамбъл е добавена и църковна къща. В нея – под един покрив се помещавали библиотека, заседателната зала на църковното настоятелство, канцелария и свещоливница. Пред годините храмът се сдобива с електричество – през 1924 година, по-късно, през 1937 година – и с телефонен пост, а днес – напълно в духа на съвременните технологии – с помощта на уебкамера – църковните служби могат да се наблюдават на живо, в Интернет.
Друга голяма гордост за храма, е фактът, че тук се пази частица от мощите на неговия покровител – Свети Георги, който е обявен за закрилник и на целия град, а с решение на Общинския съвет от 2002 година – 6-ти май – Денят на Свети Георги, е обявен за Празник на Русе.
