Църквата Свети Димитър е основана от войводи, построена по времето и по заповед на войводата Матей Басараб и на неговата съпруга Елина през 1648 година. Това е видно от НАДПИСА, иззидан в камъка, написан с главни букви, който се намира над вратата за входа в нартекса.
В катаграфията на Унгровлашката епархия от 1810 година, църквата носи храмовото име Свети Нестор. Тогава селото има 83 къщи и 505 жители, румънци и българи. Църквата, построена от владетеля Матей Басараб, се намира върху имота на Скарлат Корнеску. В църквата служили двама свещеника и един учител. Свещеник Стану син Дръгойу на 40 години, слаб по четене, вдовец, от румънски род, е бил станал свещеник от Негово Преосвещенство, Митрополит Доситей, през 1798 година на името на село Късчоаре от района на Сабару, а през 1800 година се премества в село Мънъстиря по искане на селяните и със знанието на протопопа на района. Свещеник Истрате син Попа Йоан, на 28 години, слаб по четене, от румънски род, е направен свещеник от Негово Преосвещенство Митрополит Доситей през 1801 година, на името на село Стънещ, района на Сабару, а през 1806 година се премества в това село, тъй като е искан от селяните, със знанието на протопопа на района.
През 1810 година селото имало 83 къщи и 505 жители, румънци и сърби (българи). Църквата с храмово име Св. Мъченик Нестор, построена от Матей Басараб, се намирала върху имота на Скарлат Корнънеску. От XIX век до днес, църквата е споменавана и с храмово име Свети Великомъченик Димитър.
През 1900 година църквата е отново реставрирана отвътре и отвън, покрита с плочи, нови прозорци и врати, за сметка на администрацията на кралския имот в местността. През 1937 година е покрита с нови плочи, поставя се мозайка на пода и се конструира ограда от бетон и ковано желязо, пак за сметка на кралския имот. През 1970 година се извършват работи по консолидацията на голямата кула и верандата и е изрисувана във византийски стил.
Надписът, направен през 1900 година се намира над входната врата на църквата и е написан с главни букви, врязани в плоча от бял мрамор: „Тази света църква на Матей Басараб се реставрира от Негово Величество крал Карол I през MCM година и XXXIV от неговото управление”.
Надписът от 1937 година се намира над входната врата на църквата, под по-горния надпис и е написана с главни букви, врязани в плоча от бял мрамор: „През 1937 година тази света църква е поправена изцяло от Негово Величество крал Карол II”.
Разрушавана от времето, тя е реставрирана през 1970-1971 година. През 1996 са почистени и възстановени рисунките от художниците Джока Мирослав Рашков и Йон Косма.
Църквата има план във форма на кораб, с дължина от 26,7 м, ширина от 9,3 м, и височина от 25 м и е построена от тънки тухли с хидравличен вар и има стени с дебелина от 1,45 м. Има една едиствена масивна кула, разположена над нартекса, имаща и ролята на камбанария. Общата застроена площ е от 230 м2.
Верандата има правоъгълна форма, а в нартекса виждаме четири масивни стълба с капители. Както на верндата, така и в нефа, виждаме два внущителни полилея, издялани от дърво. Иконостасът от масивен зид, украсен с икони от XIX век, разделя нефа от олтара във формата на полукръг. Нефът се разделя от нартекса от стена, която има на средата арка. Над тази стена, от страна на нефа, има помещение, което има връзка с друго, по-малко, разположено от лявата страна над нартекса, като от него има възможност да се качите по стълба, която минава през стената от ляво на нартекса.
