Църквата Свети Илия в Круча де Пиатра (Каменен кръст) е построена през 1938 година , със средства на Илие Стоян и на съпругата му, Анета. Църквата е построена за вечна памет на героите, паднали в борбата срещу езичеството, за защита на родината и на вярата на прадедите. Църквата е разположена близо до мястото, на което, през 1595 година, Михай Витязу побеждава турците.
Илие Стоян поема разходите за енорийската къща за жилище на свещеника, съответно за освещаване на новото място за поклонение в неделя, 30 октомври 1938 година.
Плюс това, от имуществото си боляринът дарява на църквата и почти 4 акра обработваема земя.
Много важно е, че свещеника, определен за там, работи като частен наемник на болярина ктитор, като е издържан от него от ръкополагането на свещеник (Дръган), от октомври 1938 година до април 1940, когато последният минава към бюджета на Министерството на вероизповеданията. За тези действия, Илие К. Стоян и съпругата му, Анета, са декларирани ктитори на църквата в село Круча де пиатра, давайки им се, от Светата Архиепископия на Букурещ, Митрополията на Унгро-Влахия, диплома за ктитори, точно в момента на освещаване на църквата.
Двамата ктитори, Илие К.Стоян и съпругата му,Анета, почиват в тази църква с храмово име ”Св.Илия от Тесба”.
Илия е бил еврейски пророк, споменат в глава 17-20 от Третата книга на царете от Стария завет.
На 20 юли се празнува издигането в небето на Свети Илия, от Тесба. Свети Илия е честван като голям сътворител на чудеса и който донася дъжд по време на суша. Действал е в Северното царство, по време на цар Ахаб. Той се жени за езическа принцеса, Изабела, която привлича и него в идолопоклонничество; липсата на благочестие и покваряване на прадедите му, става върха. Свети и Велик пророк Илия го засяга директно в лицето, водейки свирепа битка за правата вяра на народа, който чрез примера на най-големите си е доведен до идолопоклонничество. При думите на Пророка, страшна суша се появява тогава над земята. По заповед на Господ, Пророкът напуска Израел и отива при река Клорат (Керит). Напива се с вода от водопада, а Господ му изпраща гарвани, за да му носят хляб сутрин и месо вечер, за да събуди в Пророка жал към народа, който страдал. Когато водопадът пресъхва, Господ изпраща на Сарепта от Сидон, оставяйки го да види разрушителните ефекти на сушата, за да събуди още веднъж жал в него. Илия стига до една бедна езическа вдовица, която събирала дърва, за да изпече хляб за нея и за сина й. Въпреки бедността, тя поставя преди всичко гостоприемността и веднага след като Пророкът и поисква, тя му приготвя хляб, с брашното и олиото, които имала. Получава без закъснение отплата за своята гостоприемност : при думите на Пророка, коритото с брашно и каната с олио не се изпразвали до идването на дъжда. Минали няколко дни откакто Илия се подслонявал при тази вдовица, когато синът й умира. Илия взима детето, качва го на етажа, където живее той и след като духва три пъти над бездиханното тяло, връща жив младежа на майка му, пророкувайки така възкъсването на мъртвите.
Стигайки чрез усърдието си до най-високия връх на добродетелта, Св. Пророк Илия не умира, а е вдигнат в небето като е счетен за достоен да види лице в лице славата на въплътения Господ , до Мийсей и до тримата Апостоли в деня на Преображение (според Матей 17).
