Църква Свети Никола се намира във Велико Търново, в източната част на квартал „Варуша“и е била просветен център, в който обучението е ставало на български език. Църквата датира от 1836 г. и е възрожденска.
По узаконена практика този храм е построен въз основа на получен правителствен ферман и на благоволението на тогавашния владика Иларион Критски. Изграждането й започва през 1835г от майстор Иван Давдата, но е довършена от Колю Фичето. След приключването на строежа последният е официално признат за майстор-строител.

Църквата е ниска трикорабна базилика с дървени колони и дъсчени тавани.
Църквата е без куполи, с обширно преддверие, което първоначално е било отворено от запад и юг. Източната стена е с три полукръгли апсидни конхи. Зидовете са масивни, а колоните и покритието дървени. Емпорията, развита над притвора, навлиза дълбоко със страничните си крила в пространството на наоса. Парапетът и описва сложно огъната крива.
Външната архитектура на църквата е грижливо изпълнена с много хубава каменна зидария и скулптирани детайли около прозорците и вратите. Трите апсиди са включени в общо тяло – по-ниско от тялото на църквата.
Иконостасът е с висока корона-венчилка и висок кръст и напомня по форма иконостаса на църквата в Преображенския манастир до Велико Търново. Авторството му се приписва на Никола Фичев, но вероятно е дело на тревненски резбари.

Над южната църковна врата има текст на гръцки и български, който гласи „Свети Никола да изходатайства от Господа благини за всички хора. Година 1836.“. В него се казва още, че разрешението е издействано от Иларион Търновски. Предполага се, че този епиграфски паметник вероятно е поставен през 1849 г., след голямото земетресение.

Освен с чисто религиозните си функции, храм „Свети Никола“ е известен и като просветен център, в който обучението се извършва на български език. Преподаватели са изтъкнатите даскали Петко П. Николов, Никола Златарски, Пеню Давидов и др. Школото се еманципира изцяло от елинизма и се превръща в сторжер на възраждащата се българска народност. Школото просъществувало благодарение на средствата, давани от търновските еснафлии.

В храма служат едни от най-изявените борци за църковна независимост духовници. В Църковната кондика от 17 януари 1849 г. е отразено, че в първото десетилетие храмът е обслужван от тъста на Стефан Карагьозов, Кръстю х. Недев Момчоолу, който е и надзирател на училището. От този период датират и добре оформените църковни документи, просъществували и до наши дни, безценен извор на информация.