Доказателствата за човешкото и материално съществуване на територията на селска община Чокънещ са удостоверени с начало неолита и до наши дни, но документалното атестиране на мястото е по-късно, за първи път Чокънещ (Пъмънтен) се споменава в документ на немски език, на 14 юли 1589 г., когато брашовците изпращат в Кълъраш и Силистра Брашов изпращат разузнавач да разследва заради големите тълпи турци, които се събират там. Чрез хартата от 25 юни 1604 г., издадена от владетеля Раду Шербан (1602-1610), се установява притежанието на манастира „Изворан” от окр. Бузъу на село Чокънещ, манастир, превърнал се в метох на манастира Михай Вода” в Букурещ. През седемнадесети век и първата половина на следващия, други части на имението Чокънещ стават собственост на манастира „Изворан” и чрез него, притежание на манастира „Михай Вода” в Букурещ, поза, в която ще остане до 1863 г., когато имотът е секуларизиран и използван при разпределянето на земята на селяните от Чокънещ – Пъмънтен, Чокънещ – Мърджинен и Чокънещ – Сърби.

Що се отнася до енорията и църквата от Чокънещ – Мърджинен, много документи дават като дата на основаването на енорията и изграждането на църквата, носеща името на св. Николае, 1862 г., като първи служител на олтара е Григоре Духовникул.

Проф. Щефан Карп, бивш преподавател в училище № 1 между 1939-1948 г., пише в своята монография: На мястото, където тази църква, е имало една много малка, изградена от дърво, която изгаря; коя е била първа не е известно. Днешната е построена през 1869 г., което се вижда от това, което ни е оставил свещеник Фотаке Йонеску, върху корица на литургия: Светата църква в село Чокънещ – Пъмънтен е преправена по настояването на Дяка Дръган и други, осветени са на Петдесетница, неделя, 8 юни 1869 г. 1862 година е годината на започване на строителството, а 1869 е годината, когато изграждането на църквата е завършено, тя е осветена. Съществуването на църква преди 1862 г. се засилва и от наличието на митрикалите и  на свещеник Григоре от 1844 г.

Тъй като е засегната от земетресението през 1940 г., през 1944 г. е ремонтирана основата.

Църквата има конфигурацията на кораб с дължина 16 м и ширина 9 м, има две кули, зидана е, а отвън се подкрепя от шест контрафорси, добавени по-късно.

Не е известно кой е изрисувал църквата за първи път. Възстановена е през 1928 г, а през 1944 г. по повод на извършените работи е напълно възстановена във византийски стил от художника Темистокле Григореску, син на селото. През 1979 г. църквата е преизрисувана от художника Виктор Джорджеску, след което е преосветена.

Камбанарията на църквата е построена през 1948 г., тя е от скелета на дървени стълбове от акация, облечен и покрит с поцинкована стомана. Служи и като хранилище за съхранение на дърва и на леглото за погребения.

Енорийското гробище, което обхваща 6000 квадратни метра, е оградено и добре поддържано. Църквата не притежава енорийска къща.

Енорията постоянно извършва социални дейности, посветени на социално слаби семейства в енорията.