Първите занимания със създаването на музей в Констанца датират от първата половина на миналия век, но едва след постигане на независимостта античните забележителности влизат под вниманието на Румънската академия и на управниците. Ремус Опряну, първият румънски префект на Добруджа, и училищният инспектор Йон Бънеску събират забележителностите на Констанца и околностите и ги настаняват в сградата на Префектурата. Малкият музей се дезорганизира през 1882 година, заради пожар. Спасените паметници са сложени в градската градина. След много совалки, Музеят за национална история и археология е организиран отново в тази пълна форма през 1977 година. Сградата на музея е издигната в началото на XX век, със специфично румънска архитектура, за местната администрация. Отстъпена е на музея от кметството на Констанца през 1977 година. Излага праисторически археологически предмети, гръцки, римски, византийски и средновековни: оръдия от силекс, керамика, оръдия и оръжия, архитектурни елементи, скулптурно изкуство, стъклени съдове, малки статуи от бронз, бижутерии; нумизматика: бронзови, сребърни и златни монети, като уникати са скитските монети; история. В две зали, намиращи се на партера на музея, са обединени археологическите паметници с изключителна стойност, редки предмети и уникати: колекцията от статуи „тип Танагра“ (от елинистичната и римската епоха) антропоморфни керамични съдове или с дионисиеви изображения ; томитанското съкровище от скулптури, открито през 1962 година (бюст на богинята Изис, аедикула с двойно представяне на богинята Немезида, групата статуи Фортуна с Понтос, статуята на Змията Гликон и др.); колекцията от императорски портрети (Антоний Пий, Каракала, Джордиан III, Филип Арабски, Константин); колекциите от украшения от злато, geme …………………и камеи; съкровището от съдове от сребро, открито в Сучидава-Извоареле.
Първият етаж на музея е подреден хронологично – от палеозоя до средновековието: мамутските бивни с големи размери от Поарта Алба, керамика Хаманджиа; микенската сабя от Меджидия ( XIV век пр. Хр.) и депозитите от сърпове, брадви и украшения от бронз, открити в Н.Бълческу, Констанца, Гура Доброджей; статуята от варовик на трако-скитска глава (Сибиоара) и бронзов котел (Кастелу), и двата от V век пр. Хр.; колекцият аот гръцки амфори и архотектонски фрагменти от мрамор от обществените сгради от еленистичната епоха, открити в Томис, Хистрия, Калатис; епиграфски паметници от Албещ. Римският период е интензивно предствен от откритите материали: епиграфски документи, плочи с печати, военни стълбове, архитектурни елементи, земеделски сечива, различни керамични материали, между които се отличава колекцията от глинени лампи, светска скулптура, оброчна и погребална – бюстове на граждани, слънчев циферблат, изображения на божествата Венера, Аполон, Херкулес, Сибила, Тракийския конник, портретите и погребални звезди. Последните две зали на етажа илюстрират формирането на румънския народ: румънското жилище от X век от Капидава, реконструирано, култови предмети, както и монашеското седалище Басараб. О т византийския период произхождат: колекцията от монети, открити в Исакчеа, керамика, сечивата и украшенията, открити в Гърлица, Капул Виилор (Хистрия), Кастелу, Диноджеция и др. За вековете XVII – XVIII са изложени оръжия, култови книги и предмети, украшения, предмети от домакинството и емайлирани керамични съдове. Третият етаж илюстрира епохата, включена между периода на разрушаване на феодалното общество до 1940 година: триизмерни предмети, оригинални документи и фотографии, книги, карти, макети.
