Пристанището е построено през 1958 година в бившия Залив на делфините. Пристанищният басейн е направен чрез затваряне на залива с две диги: северната, във формата на Y, с първоначална дължина от 400 м, е удължена през 2007 с още една част от 200 м; източната тръгва от скалата на Казиното, с дължина от 500 м. Три от страните му (източната, южната и западната) са предвидени с кейове. Дълбочините са само от 0,50 м в югозападната част на басейна и от 3 м в североизточната част.
Историята на пристанището в Констанца е тясно свързана с тази на града. Въпреки че първото документално свидетелство за Констанца е късно ( II век сл. Хр.), античният Томис се открива, чрез археологически свидетелства, още от VI век пр. Хр.
Градът-пристанище първоначално е организиран като емпорион – център за размяна между гръцките търговци и местното население. Томис ще приеме, с течение на времето, всички еволюционни характеристики на един гръцки полис. Груцкото влияние се поддържа до I век пр. Хр., когато територията, разположена между Дунав и Черно море влиза под римско управление. Първите години от римското управление са описани от поета Овидий.
Пристанището познава процъфтяващ икономически живот в следващите векове, а градът взима името на император Константин. Търговските размени се извършват основно в „Римската сграда с мозайка“, възхитителна конструкция, разположена между градското крайбрежие и пристанищните съоръжения.
През византийския период, еволюцията на пристанище Томис ще бъде белязана от многобройните инвазии на мигриращите народи. Търговията е в спад, търговците търсят други пазари, но пристанището не е забравено, то продължава да е регистрирано, в навигационните карти и в рагусанските карти, също във венецианските и генуезките. Впрочем, пристанището и други свързани конструкции ще запазят дълго време наименованието „генуезки“, за спомен на търговците и мореплавателите, произхождащи от този италиански град.
След кратък период на румънско стопанисване, „до Голямото море“, добруджанската територия е окупирана от армията на Османската империя. През 1857 година турските власти отстъпват построяването на пристанище Констанца и на железопътната линия Чернавода-Констанца на английската компания „Danube and Black Sea Railway and Kustendge Harbour Company Ltd.“ Пристанище Констанца се облагодетелства, за първи път, от относително модерни подобрения и оборудване.
След Войната за независимост, през 1878 година, Добруджа е върната на Румъния и, заедно с това, започват първите работи по построяването на пристанище, което следвало да оползотвори стратегическото местоположение на Констанца и икономическия напредък, регистриран от младата държава. По мнението на крал Карол I, пристанище Констанца „ще стане едно от най-важните на Изтока и извор на богатство за цялата страна“. На 16 октомври 1896 година се състои официалното откриване на работите по конструкция и модернизиране на пристанище Констанца. Първата копка е направена от крал Карол I.
Работите по строежа започват по проекта на инженер И.Б. Кантакузино и са продължени с предложените модификации от други двама румънски изключителни инженери: Георге Дука и Ангел Салини. През 1909 година пристанище Констанца е официално открито.
От 1967 година започват работите по разширяване на пристанището на юг. Важна роля за развитието на пристанището е имало построяването на канала Дунав-Черно море, който е открит през 1984 година.
