Джамията на Султан Махмуд (Султан Махмут ками) е най-старата сграда в Хършова и един от най-важните исторически паметници. Тя е построена през 1812г. по време на царуването на султан Махмуд II.
Определящо за тази структура е минарето, което отбелязва принадлежността към мюсюлманската религия, а едновременно внася елемент на разнообразие в град Хършова, един добър пример за хармонично съжителство между хората от различни религии, които се зачитат взаимно.
Хършова е древен град от седем хилядолетия. В югоизточната част на населеното място, на брега на река Дунав, се намира нео-енеолитно селище, разработено под формата на могили от прибл. 12 м, вследствие на последователните унищожавания и възобновявания на глинените жилища..
Изследванията от тук са идентифицирали човешка общност, която се е занимавала с лов, риболов, земеделие и животновъдство. Били са идентифицирани чрез изследвания, търговски заменки с общности в по-отдалечените райони. Следващите епохи са добре илюстрирани. Във вътрешността на селото се намират няколко селища от бронзовата и желязната епоха.
В античността, общностите от тук са имали най-голямо развитие. Те са били в тясна връзка с градовете на западния бряг на Черно Море (особено с Хистрия и Томис).
Римската епоха силно е белязала историята на хората тук. Най-вероятно през втората половина на I век сл. Хр. е построена фортификацията, известна в римски източници с наименованието Карсиум. Крепостта е разрушена в епохата на големите нашествия и възстановена много пъти.
Между XV век и първата част на XIX век е Османско укрепление. Градът преживява голям цъфтеж. През 1651г. Евлия Челеби го описва: има 1600 къщи, джамии, бани, базар и е бил защитаван от една стена от 3000 стъпки.
През XIX век тук пристигат трансилванските овчари,които построяват съвременния град. Неговият център е разположен на брега на река Дунав. Около пристанището са изградени магазини, складове, банки, а по западния хълм, монументално
училище и подобяваща черква.biserică pe măsură.
Училището е помещавало музей, първият регионален музей на Добруджа. По време на Втората световна война градът е напълно изгорял. Големи щети са нанесени през Втората световна война. Епохата на комунистическия режим поставя началото на разпадането на града.
От център за търговия със зърно, административен и съдебен център, градът е бил възстановен възстановен с нова самоличност. Съдът, Прокуратурата, Музеят са били затворени. Икономиката придобива занаятчийски характер. С липсата на ресурси, градът се е разпаднал. Много от жителите са мигрирали към съседните градове (Тулча, Констанца, Слобозия).
През последните години на комунистическия режим, всички стари и исторически сгради в центъра на града най-често са оставени да рухнат и са били разрушени, а на тяхно място са построени блокове.
В съседвство е издигната и една индустриална платформа, където е построено предприятие, за жици и кабели, която работи и отчасти корабостроителница, ръждясала днес. След 20 години от падането на комунизма, стария град не намира своята стара съдба.
Тези, които са управлявали града все още мечтаят да направят един мощен индустриален център, което е невъзможно при липсата на природни ресурси и адекватна инфраструктура. Така, че на емблемата на града, приета през 1933 г., кръста и полумесеца са заменени от назъбено полукълбо, символ на една индустрия, почти несъществуваща и котва, пристанищен символ, но и на надеждата, в този случай, напълно случаен.
