Сградата се отличава чрез съчетаване на римски елементи с брънковянски.

Изключителна характеристика представлява мансардата,     излязла навън, която има конзоли за поддържане (романски декоративни елементи).

Брънковянските елементи са представени от пояса от видима тухла.

Плановете за строеж са вдъхновени от плановете на Ангел Салини.
Собственикът, инженер Йон Пъслъ заемал длъжността генерален инспектор на пристанището.

Къщата, построена от него през 1904 година  с височинен режим маза/партер/етаж 1 и има проста композиция, уравновесена, с фасада в три гнезда, като има в централната ос еркер, който се извисява над първия етаж.

Йон Пъслъ бил инженер и се намесва в конструкцията на моста в Чернавода. Цялото скеле се намирало под постоянното наблюдение на Ангел Салини и на колектива около него, от който били част едни от най-ценните румънски инженери от края на XIX век: Йон Байулеску, Н. Хержеу, Щ. Героргиу, Йон Пъслъ, Йон И.К. Брътиану, Йон Йонеску, Виктор Кристеску, всички завършили университети за конструкции във Виена и Париж и на Националното училище за мостове и шосета в Букурещ.

В жилището на бул. Елизабета, номер 9 е живял и инженер П. А. Захариаде. В проекта на Салини за консолидиране на скалните брегове от хотел Карол I до Татая, бил командирован П.A. Захариаде.

След Първата световна война, според заседанията на Градския съвет, записани в кметските архиви, се решава продължаването на консолидирането на бреговете и след това построяването на крайбрежното шосе. Пак инж. Захариаде се заема с тези дейности.

Констанца е сред най-старите засвидетелствани градове на територията на Румъния. Първото документално свидетелство датира от 657 пр. Хр., когато на мястото на сегашния полуостров (и даже под днешните води, отдясно на Казиното)  се формира гръцка колония, наименувана Томис. Селището е покорено от римляните през 71 пр. Хр. и преименувано Константиана, на сестрата на император Константин Велики. През 13 век Голямото море (както казвали тогава на Черно море) е доминирано от италианските търговци от Генуа, които помагат за развитието на града. По-късно, Констанца търпи упадък под османско управление, ставайки обикновено село, населявано от гръцки рибари и от татари, отглеждащи коне и овце. Селището отново става град след построяването на железопътната линия Чернавода-Констанца и на пристанището, през 1865 година , за експорт на румънското жито. След Войната за независимост (1877–1878), когато Добруджа става част от Румънското кралство, Констанца, основно пристанище на държавата, расте непрекъснато, и държи тази роля и до днес.

Пристанище Констанца покрива площ от 39,26 км², има дължина близо 30 км, най-голямото черноморско пристанище е и се намира на четвърто място в Европа.