Музеят показва най-представителните находки от Хършова и околностите, материалното и духовно развитие на цивилизацията в района на река Дунав, с начало от неолита до ранната модерна епоха. Изложени са предмети с особена стойност, някои представени в национални или международни изложби, типични за неолитните култури (Хаманджия, Гумелница), културата на металната, римската, римо-византийската и средновековната епоха в Долен Дунав.
Музеят от Хършова е бил организиран от Василе Котову, син на Йоан Котову, създателя на държавното училище в града, през първите години на XX век, в сградата на старото училище.
Откриването на музея е на 1 май 1904г. в присъствието на Крал Карол I и Кралица Елизабета, принц Фердинанд, Принцеса Мария, които били на екскурзия по река Дунав, заедно с други членове на Кралското семейство и на Правителството.
Всички са подписали по този повод, Златната книга на Регионалния музей на Добруджа, както институцията се е наричала по онова време. По време на Първата световна война, музеят е изцяло разрушен. Той е реорганизиран и официално откритотново, но този път в личния дом на директора на училището на 29 май 1926г. от крал Фердинанд и кралица Мария.
В първите години на комунистическия режим е разрушен, археологичните предмети са занесени в археологическия музей в Констанца, а художествените, етнографски, геоложки и фотографски колекции са разпръснати.
След 1975г. се възобновява идеята за реконституиране на музея в Хършова и докато са започнали изследванията в неолитното селище през 1985 г., в некрополите, гражданското уреждане или древните укрепления в годините 1987г. до 1989г. и особено след 1993г., вследствие на огромното количество археологически материал от изключителна важност, идеята се е превърнала в належаща необходимост. Музеят е резултат от усилията на учители, деца и жители на града, които са събрали през годините фрагменти от надписи, съдове, монети, картини, камъни, народни носии.
Дейността на музея „Карсиум“ се фокусира върху две основни области: представяне на резултатите от археологическите проучвания в Хършова от последните десетилетия, изключително ценни за румънската история и музеография, от една страна и за образоването на жителите на града с цел да се култивира едно ново отношение към свидетелствата за миналото, независимо от техния размер, състояние на съхраняване или работен материал, от друга страна; осигуряване на логистиката за развитието на археологическите проучвания в Хършова, в една модерна перспектива, като по този начин се облекчават централните институции при тази отговорност.
Опитът на институцията, изложбата с материали, имащи особено значение за румънската и европейската история, а и не на последно място, че всеки път отново е откриван от кралете на Румъния, превръщат този малък музей в една голяма институция в музеографския и туристическия пейзаж при влизането в Добруджа.
