Църквата „Лечебния извор“ в общ. Калафат, известна също като „Гръцката“ църква, е построена между 1864-1874 г.

Парцелът е дарение от нейния основател, Хаджи Панаит Теодору, бидейки разположена в най-живописното и най-високото място на града, на височина над 70 м над нивото на река Дунав, с красива гледка към Дунав и Видин.

Свещеното място е оформено в триконична форма, със здрави стени повече от метър дебелина, има три купола, два на притвора и една на основната част, които се подкрепят на солидни стълбове в квадратна форма със страна един метър.

Отвътре църквата е облагородена с четири полилеи с истински кристал от Мурано.

В основната част, отдясно, на показ е поставена епитафия с голям финес, реализирана чрез шев в базорелеф от златен и сребърен конец, предаваща сцената с полагането на Христос в гроба.

По време на Войната за независимост, църквата е претърпяла сериозни щети, бидейки засегната от вражеските снаряди, които унищожили напълно купола.

Това е записано в доклада на командира на градската артилерия, където е споменато, че: „17 удари са насочени срещу гръцката църква, където беше офицерът наблюдател и телеграфната станция; един снаряд удари вратата на църквата, влезе вътре, избухна и разби орнаментите; друг навлезе в покрива, трети удари кулата. След тях, служителят не можеше повече да наблюдава заради шума и облаците прах.

Четвърти снаряд прониква през прозореца в предната част на църквата, счупвайки мрежите, избухвайки вътре, събаряйки и удряйки няколко части от интериора, пети удря кулата по средата, преминавайки през прозорците, които изважда от зидарията и накрая, шестият пада в църквата, скъсвайки въжетата проводници и устройствата.

Оттогава, както офицерът, така и телеграфистите са принудени да напуснат църквата и да се подслонят по-назад и  отстрани за един бряг земя.“

С течение на времето, светилището е възстановено с приноса на вярващи и местни официални лица, като му е възвърнат блясъка от едно време.