Бюстът е издигнат в памет на Антон Пан. Роден в навечерието на 1796-1798 г. в Сливен, България.
През зимата на 1812 г. пристига заедно с майка си в Букурещ. Беден и без знания влиза сред местните жители заради ангелския си глас, първо клисар в църква Олари и певец II (defteriu) в църквата „Със светците“ при Каля Мошилор. Също сега става и ученик на гръцкия даскал Дионисий Фотино. По този начин, нетърпелив да разшири познанията си, се записва катао „аудитор“ в „училище за музикие“, открито от Фотино, „ерудиран писател и музикален композитор“ перфектен познавач на ориенталската музика (1769-1821).
Изучава и печатното изкуство в печатницата на същия Петру Ефесиул, а през 1819 г. става и „директор“ на печатницата и отпечатва за първи път румънски аксион. През 1820 г. Антон Пан се омъжва за бедно момиче на име Замфира Агурезан. От този брак ще има син, Лазар, станал доста късно свещеник.
По време на престоя си в Ръмнику Вълча, Антон Пан живее в сградата на улица «Щирбей Вода» (днес Мемориален музей „Антон Пан“). В своята дейност в епархията, Антон Пан има за главна цел романизация и модернизация на църковната музика, доказателство са съставените ръкописи, състоящи се от песнопения, специфични за православното поклонение: полиелеи, аксиони, славословия. В същото време, предава уроци по музика на монахините от манастирите „Динтрун Лемн “ и „Сурупателе“.
През 1830 г. открива своята серия от отпечатвания с религиозно и светско съдържание.
През 1838 г., умира майка му, Томаида. Оставайки сам на света, решава да се ожени отново за една млада жена, само на 18 години, на име Екатерина, дъщеря на Асанаке, бивш царски винар. Въпреки съпротивата на родителите, които виждали голямата разлика във възрастта между двамата (26 години), бракът се състоял на 10 февруари 1840 г., кръстник е Тудораке Сфетеску. След двадесет години чакане успява да отпечата новия Доксастар, том 1.
През лятото на 1844 г. намираме в манастира «Тисмана», като гост на отец архимандрит Спиридон, на когото посвещава в ръкописа службата Успение Богородично. През 1846 г. ще отпечата: Популярни стихотворения, Звездни песни издание III, Ирмологий-Катавасия, Епитафия и Херувико-Chinonicarul. Всички те са написани на кирилица, на румънски език, върху обикновена хартия и върху Холандия, със съответната разлика в цените.
През 1848 г., годината на революцията в Ислаз, редакционно-печатарската му дейност е много по-слаба, успявайка да отпечата само четири книги, две светски, една религиозен. Звездни песни, издание IV и Песнопойката. Успоредно с преподавателската си работа, ще практикува и тази на певец в църквата «Крецулеску», където успява да състави хор на младите хора, на които се плащало по 20 леи на месец.
Преподавателската му дейност е прекратена в периода 1848-1849, семинарията е затворена и впоследствие е отворена през 1851 г. Умира на 2 ноември 1854 г., след завръщането си от пътуване през Олтения, където хваща силна настинка (заразен тиф). Погребан е в църквата «Свети Стелиян» (Лукачи) в Букурещ, близо до дома му.
