Бюстът е издигнат в памет на Тудор Владимиреску. Роден е в село Владимири (Горж), в семейство на селяни със собствена земя. Научава гръцки език в къщата на болярина Йоница Глоговяну, в Крайова, който прави от интелигентното и достойно момче, управител на мошия (наследствен имот) и който го използва в търговските сделки, най-вече в износа на говеда.
Тудор Владимиреску прави състояние чрез купуване на земя, правейкии търговия за собствена сметка. Еманципира се от работата при Глоговяну, като влиза в редовете на пандурите – армия с полупостоянни задължения-и участва в руско-турската война от 1806 – 1812 година, възнаграден от руските власти с кавалерийски орден Орден Владимир, III степен.
През 1806 година е направен ватаф в Клошан, тоест управител на планински район, функция, която има до 1820 година.
Познавач на немския език, Тудор Владимиреску могъл да следи политическите проблеми, които се разисквали в пресата в столицата на Австрийската империя. Завърнал се в страната в началото на 1815, Тудор научава, че османският гарнизон от Ада-Кале, който разтърсвал областите Мехединц и Горж, е разрушил и неговия имот в Чернец и са му взели всички части.
Присуъства след това в столицата на страната за поддържане на процес за наследствен имот пред Дивана, Тудор узнава за решението на Етерията да започне освободително движение в Гърция. Считайки момента за подходящ за вдигане на народа на борба, има дискусии с представители на Етерията за военно сътрудничество, за да могат „пандурите да улеснят минаването на Ипсиланти по Дунав“. Подписва споразумение с правителствения комитет, чрез който Тудор ще вдигне „народа на оръжие“, като има за цел премахване на фанариотския режим. Прекалено революционното съдържание на „Прокламацията от Падеш“ уплашва болярите, които изпращат армии, за да го спрат. Дипломатично, Тудор осигурява постоянно минаването през Дунав и Османската Порта, че народът се разбунтува заради „мъчителните страсти, които изпитва заради обединението на болярските земляни, с тези, които след време изпратени господа и ръковоители на този народ“.
Влизайки в Букурещ начело на „обединението на народа“, е приет с ентусиазъм от народните маси в столицата. Превзема, в действителност, през пролетта на 1821, управлението на страната, като е назован от народа „Господин Тудор“. Присъствието на Александру Ипсиланти в Букурещ начело на недисциплинирана армия, след като действието му е било отречено, както и на румънците всъщност, от страна на Русия, го поставят в трудно положение. Тудор иска от ръководителя на Етерията да премина Дунав, така, както е обещал първоначално, за да може Цара Ромъняска да не се превърне във военен театър.
Ръководителите на Етерията правят заговор, за да го отстранят. Извикан чрез предателство от Голещ, на 21 май Тудор е убит от шефовете на Етерията в Търговище, през нощта на 27 срещу 28 май, обвинен вероятно в сътрудничество с османците срещу Етерията, факт, който историята никога не е потвърдила.
Има за враг бележития лейтенант-полковник Димитрие Ппазоглу, награден в Париж от Александър I за изключителни заслуги в изпълнението на военни карти.
