След революцията от 1989 г., на 17 август 1990 г., по желание на вярващите, Митрополията на Олтения възстановена манастира, започнат през 1936 г.
Църковното управление е поверено на архимандрит Поликарп Сидор.
В района не е имало монашески живот в миналото, но след случките на Петраке Лупу, тук се заселват няколко монаси, а по река Дунав – една малка общност от монахини.
Тук, „при пъна“, където е започнал да служи един монах, е имало и игумен с името Никанор.
Също тогава, започва изграждането на голяма църква, за да се увековечи съобщението на Маглавит и да се разпространи.
Голямата тухлена църква на тухлена е планирана и проектирана върху стълбове, за да бъде запазена от Дунав.
В момента, в резултат на изграждането на язовир, водата вече не заплашва църквата.
Издигането на църквата започва през 1936 г. и продължава, но в по-малка степен, до 1940 г.
След 1990 г., е затворен с тухли подземният етаж и партера, като така се създава място за служби.
През 2010 г., след заседание на Съвета на епархията на Архиепископия Крайова, са взети няколко решения относно оздравяването и динамичността на монашеския живот в окръзите Долж и Горж.
Негово Светейшество Ириней, архиепископът на Крайова и митрополит на Олтения, благословил и осветил избраните монаси и монахини.
По този начин, въз осова на № 955/2010, Манастирът „Маглавит” се превръща от монашески манастир в женски манастир, след като протосингел Валентин Владимир Дърънга, бивш игумен на манастира „Маглавит”, е назначен за велик еклесиар на Митрополитската катедрала „Свети Думитру“ в Крайова.
В ръководството на манастира е назначена за игуменка майка Мария Мануела Мърджиняну от манастира «Света Троица», Стръмба, окръг Горж.
Службата по стъпване в длъжност е извършена от Негово Високопреосвещенство Ириней на събрание с трима свещеници, отец съветник Георге Замфир, протойерей отец Първу Корнел и един бъдещ духовен пастир, отец Клаудиу Мариус Чимпоеру, който е бил на практика в светата обител.
Също в рамките на тази служба е назначен за духовен свещеник на манастира йеромонаах Матееску Паулин, служил в манастира „Садова”, окръг Долж.