Върху имота Сегарчя е построен малък манастир, от дърмо, по времето на Негру-Вода. По-късно, през 1547 г., върху имота е построена зидана църква, посветена на Успение Богородично. Построена е в планински стил, с един купол над наоса, и друг над откритото преддверие, с, четириъгълна форма.

През 1600, по време на князуването на Михай Витязул, църквата е оградена и укрепена с масивни стени от тухли, построени във формата на кръст.

Манастирът „Сегарчя” е представен като укрепена крепост, за което се използва като спирка за престой от търговците на сол, които отивали към Дунав. Също така по време на османските нападения, жителите в района се криели в обсега на манастира, затваряйки големите порти.

По време на периода на австрийска власт (1716-1739), манастирът «Сегарчя» е изгорен почти изцяло, църквата също е претърпяла много. Едва в средата на XIX век, монасите от Александрия възстановили църквата, направи няколко промени, като направили няколко промени – махнали стената между притвора и наоса.

На 11 декември 1863 г. със секуларизацията на манастирските имоти, акт, подписан от Александру Йоан Куза, монашеската земя в Сегарчя е извадена от притежанието на Патриаршията на Александрия, имението й преминало в държавна собственост. Не след дълго, манастирът е закрит, а неговата църква започнала да се използва като енорийска църква. От 1884 г. част от имуществото на манастира е дадено на крал Карл I, бидейки трансформирано в царски лозя.

Манастирът «Сегарчя» има и днес правоъгълно заграждение. По южните и по западните страни се забелязват в стената, следи от перпендикулярните стени, които преграждали зоната на килиите. Монументалната порта на манастира, декорирана в нео-бароков стил, е построена през 1903 година.

Голяма по размери, църквата е построена във формата на кръст, разделена е на олтар, наос с купол, пронаос и притвор, над който се издига камбанария. В западната част на наоса все още се наблюдават две странични ниши, покривът на това пространство е осъществен с цилиндричен свод. Между наоса и пронаоса първоначално има пълна стена, която е разрушена при ремонта през 1862 г., за да се възстанови.

Пронаосът е покрит с купол върху висулки.

Входът в кулата-камбанария над притвора става през една врата, разположена на северната стена на пронаоса, която включва в своята дебелина и първата рампа за достъп към него. Подът на пронаоса е укрепен.

Предверието е покрито с напречен полуциндричен купол. Той е отворен от три страни, като отворите имат арки в кръгов сегмент, опряни у осмоъгълни колони от зидария с висок парапет. Двете оригинални нива на кулата обхващат, всяко, по две помещения. Едно трето ниво, осмоъгълно, включва стаята на камбаните. Прозорците са променени през втората половина на XIX век, настоящото отваряне, в скоба, маскирайки отчасти първоначалното, видимото отвътре.

В екстериора на църквата липсват профили, с изключение на цокъла, на пояса и на корниза, които са всички допълнения от ХХ век.