Сградата е построена съгласно традицията на Гица Куцуй, капитан на войниците от войската, както и неговия син Константин, около 1815 година.
Мястото, където е било издигнато феодалното имение, е свързано с трагичната история за живота на капитана. Съпругата му е била отвлечена от турците от Ада Калех. За изкупление, Пандурът (войникът от войската на Тудор Владимиреску) продал част от земята, след това изгражда и феодалното имение. Константин Куцуй основава през 1836 година църквата ”Светците”, намираща се наблизо, а стенописите на светците са завършени през 1840 година, за сметка на сина му, Михалаке. Феодалното имение Куцуй е било опустошено от германските окупационни войски през 1916 година, а след 1930 година от Константин I. Куцуй и Йоана Куцуй се опитали да възстановят сградата, но без успех. След 1954 година Феодалното имение Куцуй остава в руини до 1963 година, когато архитектът Янку Атанасеску подготвя проект за възстановяване, като през 1965 година проектът се поема от архитекта Родика Мачиулеску, която продължава работата до приключването ѝ през 1968 година. До 1990 година тук е функционирал етнографски музей.
Сградата от тухла е с правоъгълна форма с две нива. Мазата, която се намира на партера, има дебели стени, поддържащи цилиндричен свод, който поддържа пет двойни арки. На горното ниво се достига по дъбово стълбище, като стените на стълбището са пронизани от укрепления, които защитават достъпа до феодалното имение. Етажът, на който се намира и верандата, има няколко стаи, чието разпределение е изтърпяло някои промени. Гредите на тавана са измазани, а широките подови дъски са от дъб. Верандата представлява аркади с формата на детелина, шест по главната страна и една отпред на северозапад. Извън сградата, фасадите са украсени с малки панели, разположени неправилно спрямо аркадите и големите панели върху останалите площи на етажа.
Феодалните владения са укрепени къщи, чието име идва от турската дума „zkule“, което означава кула. Те са изградени от собствениците на земя и иманярите на имоти от Олтения, за да отблъскват ордите от турските нашествия (адалии, кържалии, пазванджии), идващи от Дунава. Разпространението им е широко в целия регион на Олтения и западна Мунтения.
В близост до Феодалното владение се намира Църквата Свети Царе Константин и Елена, известна като Църквата Куцуй, която е основана през 1836 година от Константин Куцуй, сина на капитан на войниците от войската на Тудор Владимиреску, Гица Куцуй. Основателят, починал през това време, църквата е била изографисана за сметка на сина му Михалаке през 1840 година. По-късно църквата претърпява някои малки промени, излята изцяло с цимент и с направена нова врата. Тухлената църква има формата на кораб, с веранда, притвор, наос и олтар с две кули.
