Смята се, че църквата е построена първоначално в селището Въджюлещ, окр. Горж, през 1785 г., с разходите на столника Константин Стръмбяну. Има и друг вариант, този на донасянето й от Марамуреш, по-малко вероятен, може би вдъхновение от архитектурата, атипична за дървените църкви на Олтения: висока кула със затворена галерия, оградена от четири кулички, заострена конична част.
През 1889 г., по инициатива на принцеса Зое Бранковяну е ремонтирана и пребоядисана. През 1910 г. е преместена от принц Антон Бибеску върху имота си в Коркова. През 1948 г., след национализацията на конака и имението на принца, църквата е използвана като склад на местното I.A.S., а после като конюшни за говедата. Църквата е спасен от разруха от адвокат Константин В. Робеску, юрист на I.A.S. в Коркова, който през 1969 г., на комунистическия режим в пълен размер, получава одобрението на Отдел „Вероизповедания” за използване на дървен материал и за възстановяване на църквата в селото си Фънтъна Домняска. Работите по реконструкция, завършени през 1977 г., са реализирани от майстори дърводелци от района: Георге Ръдой от Фънтъна Домняска, Йосиф Дъеску и Йон Чюка от съседното село Мижарка. Покривът от борови дъски е изработен от занаятчия от планината Апусен.
Сега, когато в селището Фънтъна Домняска още има място за поклонение, църквата се използва и като погребален параклис в гробището в източните покрайнини на селото. Църквата е преосветена на 19 октомври 2008 г. от епископа на Северин и Стрехая.
Антон Бибеску е румънски принц, роден в старо болярско семейство. Бил е адвокат, дипломат и писател. Преди Първата световна война принц Антон, той е първо присъединен, после натоварен за бизнеса на легацията на Румъния в Лондон и през 1918 г. влиза в кръга на бившия либерален премиер Хенри Аскуит.
Антоан продължава дипломатическата си кариера във Вашингтон (1920-1926) и Мадрид (1927-1931). В годините на Втората световна война прекарва в Румъния, където съпругата му умира през 1945 г., и когато имотите му са конфискувани от комунистите, напуска страната, без да се връща някога. В автобиографията си, Енид Багнолд разказва как през канала Мънечии преминал магазина за сребро на Бибеску. Антон Бибеску умира на 2 септември 1951 г.
