Името Обършия де Къмп е със славянски произход и идва от разположението на това село на място, където се срещат много извори, които междувременно били канализирани и устроении от жителите за риболов и отдих.

Селсака община се състои от две села, Изимша и Обършия де Къмп, разположена е на 65 км Ю-И от Дробета Турну Северин, на 25 км от жп гара Маглавиц и на 5 км от селска община Кужмир.

Документите, открити в архива на енорията или в Националния институт по историческите паметници ни представят обобщена информация за църквата.

От тези документи става ясно, че в центъра на село Обършия де Къмп се извисява църквата „Свети Николае“. Започната през 1802 г. и  завършена през 1812 г., църквата е основана от болярското семейство Гънеску Илие.

Църквата „Свети Николае“ е с правоъгълен план, без кули или странични апсиди, завършена на изток с полукръгла абсида отвътре и многоъгълна отвън. Тялото на църквата, което затваря самото ритуално пространство е малко по размери, вътре 16,80 м дължина, 5,76 м широчина и височина при наоса 7,26 м.

В църквата вече не съществува никакво писание. Въпреки че не е запазено писанието, от документите в архива на Националния институт по историческите паметници, в „Листа на паметника“, изготвени през 1963 г., е известен текстът му: „Тази свята църква, посветена на Свети Йерарх Николае е иззидана из основи през 1802 г. от болярина Йоан Ганеску. С упорития труд и разходите на вярващите от селска община Обършия де Къмп, е направен дребен ремонт през 1913 г., а през 1953 г. е направен основен ремонт. “

Рисуваната украса вътре е направена в техниката „фреска“. Данни за автора на изографисването не са известни,, името му не е записано в писанието. При интервенции през 1913 г. и 1956 г., знае, че изографисването „е измито“ и след това интегрирано. В момента се работи за възстановяване на картините.

Елемент, довел до промяна в плана на църквата, е добавянето на отворено преддверие на западната фасада на църквата. В нито един запазен документ не е записана датата на построяване на преддверието. Не е известно дали първоначално на мястото му имало нещо, но през 1936 г., в една архивна снимка, входът е защитен с навес от дърво и покрит с ламарина.

От листа на паметника, изработен от архитект Янку Атънъсеску през 1963 г. получаваме някаква информация: добавянето на нов цокъл, за покривната системата и сводовете на църквата, който е променен между 1958 и 1902 г.

Към църквата е добавен през 2002 г. циментов  тротоар, а през 2004 г. съществуващият през 1963 г. под от елови дъски, много повреден, е заменен с цветен теракот.

Камбанарията е отделена в двора на църквата, построена през 1933 г. от енориаш Георге Попеску (Бербек), с бетонен фундамент, останалото от дърво и покрив от ламарина. Камбанарията също е променена, като сега е изцяло метална конструкция.

Във вътрешността на църквата, през 2003 г. е издигнат паметник на героите от двете световни войни.