Роден в старо семейство на земевладелци, Антон Бибеску, юрист, дипломат и писател, е бил влюбен в Коркова. Бибещите са притежавали в тази част на Олтения над 2000 хектара земя. И са издигнали имение и през 1920 година са насадили благородни лози. Коркова скоро се превръща в любима на Антон и Марта Бибеску за почивка. Модата е била през лятото да отсядаш в имението, а през зимните месеци да похарчваш парите си в столиците на Европа, така че щом цветята напълнят хълмовете, конските каруци да донесат Антон Бибеску в имението в Коркова.
Коркова, бидейки притежание на Бибещите, познава своя славен връх в края на деветнадесети век и през първата половина на двадесети век. Принц Антон Бибеску наема един млад френски агроном да се грижи за лозите, Аристотел Сожет. Той, следван от синовете си, направил от Коркова небесен рай, особено след като изобретил Корковинул и Корковелул, спираща дъха смесица на базата на Кабернето. Нито една от технологиите на ССДП (сеслскостопанското държавно предприятие) от комунистическата ера, някои дори похвално заслужаващи, никога не е успяла да пресъздаде рецептата.
Нещо повече, Коркова е любима дестинация на Антон Бибеску и Марта Бибеску и за някои от известните им приятели.
Вирджилиу Татару, журналист и литературен историк на Мехединци отбелязва в своя „трагичен приключение на духа“: „Принц Антон Бибеску е повече от убеден, че само на това място в очарователната долина Мотрулуй той може да си възвърне вечно търсения баланс на тялото и душата, за да започне отново с неочакваните вдъхновения, с повишена енергия, вихрещ се по вълните на живота в търсене на вечната тайна на човешката съдба на земята. Тук, в имението от Коркова, особено харесвал пролетите, оставяйки се омаян от опияняващия аромат на толкова цветя, които е смятал, че са само на тази земя, и за които вярвал, че няма да срещне навсякъде. Принцът е обича също толкова и есента в Коркова – живял е редки моменти на щастие, когато виждал обширните плодородни лозя и когато е докосвал, почти галел, пълните гроздове и брумърии, които преливат чудотворното златно съкровище на лятното слънце“.
Също така, в древни времена са били открити вратите на имението да го посрещнат Николае Титулеску. На това уникално в света място, тъй както го счита Антон Бибеску, е намерил вдъхновение и Михаил Себастиан. Романистът и драматург е осъден на домашен арест и Антон Бибеску действал своевременно, за да му бъде позволено на Михаил Себастиан да живее в имението в Коркова. Там той прекарва незабравими месеци, през което време пише пиесата „Звезда без име“, първоначално озаглавена „Голямата мечка“.
Имението и околностите му са нарицателни за Франция. Марсел Пруст, добър приятел на принц Антон Бибеску, изразява в писмата си, които изпраща до него, възхищение за тези места, които би искал с цялото си сърце да опознае: „Мили имена, подобни на това на Коркова, са ми толкова познати и близки до Сенлис и хиляди пъти по-скъпи, отколкото Бонел, и треперя постоянно да не ги видя в някое прессъобщение, и се обвинявам, че не съм достатъчно наясно с други, които трябва да вие да обичате и са може би известен от своите собствени спомени, от тези на Емануел, от тези на принцесата Бибеску. Колко много сте в сърцето ми в тези моменти“, пише Марсел Пруст на Антон Бибеску, който е бил в Коркова.
