През 1933 година, в рамките на военното гробище, в чест на героите на 2-ри полк Рошиори, е издигнат Комеморален паметник, който представлява бронзова статуя, изобразяваща орел с разперени крила. Върху стотиците бели кръстове в армията вече могат да се прочетат имената на героите като „Офицер Флореа“ или „Офицер Митрика“, дали живота си за защита на родината.
Местността Прунару е мястото на най-героичните битки, дадени от румънската армия в Първата световна война. Шаржът от Прунару или ШАржът на кавалерията се състои на 28 ноември 1916 година и е част от операцията „Битката на Букурещ“, както е записано от историците.
Великите сили са целили блокирането на Румънската армия между Дунава и Карпатите, завладяването на Букурещ и премахването на Румъния от войната. Прунару е областта, в която вражеските сили, свързани с нея, са заобиколили румънската армия. Според историците, немски и турски пехоти са били напреднали в посока Зъмничя-Дръгънещи Влашка-Букурещ, а българската пехота в посока Зимничя-Гюргево, завладявайки града Гюргево. 18-та Румънска пехотна дивизия се опитва да се изправи срещу враговете по поречието на река Телеорман. Германците окупират село Прунару в следобедните часове на 27 ноември и заплашват с обкръжаване румънския участък, който единствен им заставал на пътя към завладяването на Букурещ.
За да се избегне обкръжаването, командирът на 18-та Пехотна дивизия, генерал Александър Реферанду решава да атакува врага в Дръгънеши-Влашка с 43-та Смесена бригада и Полк 2-ри от Рошиори. На разсъмване на 28 ноември се водят ожесточени битки на края на местността Прунару, следствие на които 43-та Бригада е била заобиколена от врагове. Съдбата на румънските войници, хванати в капан от германците, се озовава в ръцете на 300 членове на
Втори полк от Рошиори, които са били принудени да влязат в самоубийствена мисия, за да проправят път за оттегляне на Дивизията, която е следвало да защити Букурещ.
След като получава заповед за атака, 300-те кавалери на Втори Полк от Рошиори се нахвърлят върху врага в свирепа битка. Пред германците, въоръжени с огнестрелни оръжия и разположени на стратегическо място в селото, войниците герои използват като щит конете, убити от куршумите. Историците записват, че селото, трансформирано в бойно поле, е било обсипано със стотици мъртви тела.
