Къща Фънтъняну, построена през първата половина на XIX век, е принадлежала на фамилията с това име от Слатина, чиито членове са заемали важни функции в обществения живот на града.
Днес е собственост на Епископията на Слатина и Романатите.
Къщата е построена в еклектичен стил, с класически елементи, с програма на „замък”, адаптиран към градската среда. На фасадата има релефи, а по прозорците рамки. Могат да се забележат фронтони с флорални елементи, колони от циментова замазка с жлебове и коринтски капители, зъбчати фризове и гирлянди. Изключително ценна била железарията на балкона, от ковано желязо, с влияние „art nouveaux”, която не съществува от 2007 година.
Къща Фънтъняну е построена някъде към началото на XIX век. Между момента на построяването и 1846 година, къщата е принадлежала на семейство Лънару. През 1846 година, къщата става собственост на семейство Фънтъняну.
Първоначално имотът е функционирал като седалище на областната префектура или, по-късно, като дом за стари хора. След установяването на комунистическия режим в Румъния, от 1948 година, сградата е национализирана и е служила за седалище на много областни институции. След 1990 година, до 1998, в тази къща е седалището на Областната земеделска дирекция Олт .
Името на къщата се свързва с фамилия Фънътяну, семейство от Слатина , филантропи, които винаги са знаели да дават и на местната общност от имането им. Семейство Фънтъняну, Йоан и Елена, са имали важни позиции в града. Срещаме Йоан и през 1848 година в кметските и комунални работи. Имат едно момче и три момичета. Йон Фънтъняну е момчето, той става дори сенатор в румънския парламент някъде към края на XIX век. Било е семейство на големи филантропи, особено Елена Фънтъняну. Тя умира през 1890 година в Букурещ, и преди смъртта си прави завещание, чрез което остава сума пари на градската комуна Слатина. Тези пари да бъдат използвани за построяването на приют за бедни жени «Елена Фънтъняну».
През декември 1915, Йон Фънтъняну прави завещанието си и тъй като няма деца, , остава къщите Фънтъняну на градската комуна Слатина да се дадат под наем и от тези приходи да се дадат зестри на две бедни жени на възраст за женене всяка година. В завещанието се казва,че кметството ще стане собственик на къщата след смъртта на съпругата му.