Църквата „Св. св. Константин и Елена” е от типа трикорабна, едноапсидна базилика. Храмът няма купол и се отличава, преди всичко, с изящните каменни детайли на кулата на звънарната си.
В интериора липсват стенописи. Като резултат от политиката на стамболовисткото правителство, през 1906 г. много гърци напускат България. Вероятно оттогава в църквата спират да се извършват богослужения. През годините на румънската окупация, а и след това сградата е била стопанисвана от една гъркиня, която я е използвала като стопански двор. До скоро сградата е функционирала като концертна зала, след което е била осветена повторно и днес е възвърнала първоначалната си функция на православен храм.