На Големият остров в Дуранкулашкото езеро се проучва най-големият засега праисторически обект на Балканския полуостров.

Намерените тук останки от каменни постройки учените отнасят към ранния енеолит (4750-4500 г.пр.Хр.) и определят като най-ранната каменна архитектура в Европа. Открит е и единственият двуетажен каменен храм на Балканите от V хил.пр.Хр.
На брега, срещу острова е открит най-големият праисторически некропол в света.

Проучените 1200 гроба свидетелстват, че некрополът е използван дълго – през неолита и енеолита, при това непрекъснато от едно и също население. Това означава, че то е преживяло дълги години на мирен труд и спокойно обществено развитие.

Богати на погребални дарове са предимно мъжките погребения. Даровете представлявали специална погребална керамика, украшения от мрамор и миди, а през късния енеолит – от мед и злато. Различията в погребалните дарове говорят за съществуването на изразено имуществено и социално разслоение на тогавашното общество.

В значителен брой от гробовете не са намерени кости, а само глинени антропоморфни фигурки и погребални дарове, типични за останалите погребения. Това вероятно са кенотафи – символични гробове на хора, загинали далеч от селището си. Техният брой се увеличава към края на V хил.пр.Хр., което вероятно означава, че мнозина от жителите на селището са загивали по време на война.

Мъжете са полагани в гробовете по гръб, с изпънати крайници, а жените и децата – в поза хокер. Пред устата на погребаните са намерени малки глинени чашки, вероятно от погребалния обред. В най-ранните гробове са открити кости на диви животни, специално натрошени глинени съдове, каменни сечива. При по-късните погребения се увеличава броят на глинените съдове.

Впоследствие жителите на селището изоставили обичая да слагат в гробовете животински кости, а вместо тях поставяли брадви, мотики и други оръдия от рог, също и „шевни комплекти“ – т.е. кремъчна стъргалка, шило от кост, мидена черупка. В тези гробове се появяват и първите украшения от мед и злато.