Поддържаният резерват „Балтата” обхваща устието на неголямата черноморска река Батова, в северното Българско черноморие. В него се опазва най-северно разположената в Европа лонгозна гора. Два пъти в годината (при пролетното пълноводие и есенното покачване на водите) реката излиза от коритото си и залива (удавя) гората.

Въпреки сравнително младата й възраст (45-60 г.) и издънковия й характер лонгозната гора е приказно красива. Съчетанието на светлолюбиви и сенколюбиви дървета и храсти й придава етажиран вид. Най-високо (30-35 м) се извисяват двата неразделни, най-широко предстажени дървесни вида – полски бряст и остролистен ясен. Заедно с тях сравнително често се срещат летен дъб, полски клен, дива круша, обикновен габър, черна елша, бяла топола, бяла върба.

Гъстият подлес е съставен от обикновен и черен глог, кучешки дрян, къпина, шипка, леска, калина и др. Увивни растения (лиани) като скрипка (бодлива лиана), гърбач, бръшлян, дива лоза, обикновен повет се преплитат гъсто около дърветата, образуват плътна, бодлива преграда и придават на гората вид на непристъпна джунгла. Особено странни са лианите, висящи поклоните като зелени гирлянди и драперии. Чудно красив е и многоцветният килим от треви и цветя, като блатно кокиче, перуника, див зюмбюл,очиболец, момкова сълза, медицинска ружа, черен и бял оман, мехунка, острица, върбовка и др. Лонгозната гора и гъстата ръстика в разливите и мочурите на реката са убежище за разнообразни животински видове – земноводни, влечуги, птици, бозайници и др. Птичата фауна е представена от кълвачи, папуняк, гривек, близо до морето се срещат чайки, ангъчи, корморани и др.

Тук се среща и включеното в Червената книга на България блатно кокиче, чиито естествени популации са застрашени от унищожаване, прави резервата изключително атрактивен и обаятелен. То има по-високо стъбълце от обикновеното и е с няколко цвята. От него се получава нивалин – ценен и ефикасен международно признат лекарствен препарат. Растението е отровно.