Каралезката чешма е позната от разказа на Йордан Йовков „Песента на колелетата”. Чешмата можете да видите и днес в с. Стефан Караджа, недалеч от град Добрич.

Името си е получила от най-близкото по онова време село Каралез (днешното с. Царевец). Йовков свързва нейното изграждане с общественото благодеяние , наречено себап, извършено от някой си Мурад бей от село Сърнено. Хората разказвали, че той е дал средствата и е организирал изграждането на чешмата. Никой не може да опише чешмата по-добре от самия Йовков:
„И идеше му на ум тогава за Мурад бея от Сърнено, който беше направил прочутата Каралезка чешма. Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдъръм, като двора на хан, три чучура, които бълболят и сипят студена и бистра като сълза вода. А наоколо е посърнало поле, суха и напукана земя, пек и горещина, като в пустиня. И идат стада, идат хора, вървят към чешмата и очите им горят от задуха и от жега. От едната и от другата страна на чешмата е бяло шосе и всеки, който мине по него, отива ли, или се връща, отбива се на чешмата да пие вода. И може би рядко някой ще го каже, но в душата на всекиго е благодарност към бога и хвала към онзи, който беше направил тая чешма и чието име сякаш вечно шепнеха струите на трите чучура.“

За тогавашната безводна Добруджа чешмата е била безценно съкровище и любимо място за местни хора и пътници. За нас днес тя е незабравим спомен за миналото, съхранен чрез словото на световноизвестния български белетрист. Посещението на тази чешма би било прекрасен завършек на един опознавателен тур, следващ стъпките на Йовков.