Историческият музей в гр. Балчик се помещава на територията на четири различни сгради. Неговото начало поставят археологическите проучвания на Карел Шкорпил в далечната 1907 г. Тридесет години по-късно отварят врати картинната галерия, археологическата експозиция и етнографската изложба, разположена в лятната кралска резиденция. В края на м. август 1940 г. всички те престават да съществуват, а по-голяма част от културните им ценности са отнесени в Румъния. Две десетилетия по-късно музеят отново възстановява своята дейност. През следващите години той извършва активна изследователска и събирателска дейност. Днес във фондовете му се съхраняват над 20 000 движими културни ценности, които са част от културно наследство на България. Те са обособени в няколко фонда: археологически, етнографски и художествен и са представени чрез различни експозиции.

Музеят съхранява находки, илюстриращи материалната култура на населението от Балчик и околностите от възникването на града през VІ в.пр.Хр. до 1940г.

Eкспозицията включва и мраморни статуи и епиграфски паметници от открития в Балчик – Храм на Понтийската богиня майка КИБЕЛА – “откритието на века”, според наши и чужди археолози. Граден 280-260 г. пр.  хр. и съществувал до IV в. сл. Хр. Като брой и разнообразие на изображенията, това е най-голямата група движими паметници свързани с култа към Кибела, откривани до сега на едно място. Проученият античен храм е единственият открит досега храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров, най-добре запазеният елинистически храм в България и единственият в света толкова добре съхранен храм на богинята.