Дуранкулашкото езеро е най-северното естествено крайморско езеро в България. Разположено е в стара речна долина на 0,5 м н.в. Площта му е 350 ха, максималната му дълбочина е 4м., а средната – 1,4 м. Бреговете му са ниски, силно разчленени. На изток широка пясъчна ивица (150 м), висока до 3 м, го отделя от Черно море.

Езерото е безотточно, подхранва се от карстови и валежни води. Водите му са слабо солени поради морската вода, достигаща до езерото при силни морски бури или просмукваща се през пясъчната преграда. Дуранкулашкото езеро попада в Черноморската климатична област на България.

Зимите са сравнително студени и езерото често замръзва, а летата не са горещи. Валежите са малко – около 480-530 мм. Поради широката отвореност на север тук духат силни северни ветрове – с два пъти по-висока скорост в сравнение с ветровете по южното ни Черноморие.

Дуранкулашкото езеро е една от най-значимите влажни зони в Европа, включено е в Рамсарския списък и е признато за орнитологично важно място от световно значение, Тук гнездят, зимуват и почиват по време на миграцията по прелетния път Виа Понтика изключително голям брой птици, сред които множество редки и застрашени видове.

В Дуранкулашкото езеро се опазват на 260 вида редки и застрашени от изчезване растителни и животински вида. Южните му брегове са обрасли със степна растителност, във водата растат водорасли (повече от 92 вида) и различни блатни и водни растения (тръстика,. папур, троглохина, водна лилия- над 48 вида), а по пясъчната ивица – дюнни растения. Езерото обитават 17 вида риби – шаран, каракуда, платика, ендемични видове попчета, костур, сом. Дуранкулашкото и Шабленското езеро са едното от двете зимовища в света на световно застрашената червеногуша гъска. Впечатляващо е, когато в ранните зимни утрини небето почернява от ятата на стотици хиляди гъски, излитащи за храна.