Още в периода на ранното християнство по поречието на Суха река в Добруджа възниква колония скални манастири.
Тя се разполага недалеч от късноантичните крепости до село Голеш, Силистренско, село Балик и село Оногоур (Община Тервел) в граничните райони между общините Добричка и Тервел. Колонията се простира в протежение на около 40 км по поречието на Суха река, като най-южната й точка е при село Хитово (Община Добричка), а най-северната – при с. Голеш (Община Кайнарджа). За център на монашеския живот се приемат големият скален манастир, известен като Гяур евлери, недалеч от с. Крагулево (Община Добричка) и групата скални манастири в подножието на крепостта при с. Балик. На юг и на север от него са разположени дъщерните му скитове, килии и църкви.
Предполага се, че в случая става дума за едни от най-ранните скални манастири не само в България и на Балканите, но и в Европа. Началото им се отнася към V–VІ в., а краят им – към началото на ХІ в. За последното загатват някои от рисунките и знаците (особено знакът IYI в скалния манастир около Хитово). Това предположение е потвърдено от откритите при разкопките в скалния комплекс „Гяур евлери” фрагменти от старобългарски съдове от края на ІХ до началото на ХІ в.
Скаленият манастир „Гяур евлери“ до с. Балик е разположен върху десния бряг на р. Суха. Някои изследователи го сочат за най-големият ранновизантийски скален манастир от V-VІв. в България.
Манастирският комплекс е разположен на три нива и включва църква, параклис, игуменарница и голяма общежително скално помещение. Централната църква католикон е старателно изсечена с наос под формата на квадрат с дължина 3.10м и височина 1.90м. Върху източната стена е оформен триделен олтар. По коридор се достига до голямо общомонашеско скално помещение, в което е вдълбан кладенец за вода. Църквата има квадратен притвор, а до него параклис с правоъгълна апсида. Северно от параклиса има трапезария и игуменарница. Манастирът е преизползван през Хв, за което свидетелства керамиката в подножието и няколко руноподобни и кирилски надписа. Северно от манастира има още две уединени отшелнически килии и църква-гробница „Сандъкларъ маара“ за погребение на монасите.