Местността Яйлата е уникален кът от Черноморското ни крайбрежие. Намира се на североизток от Птичия залив, между нос Шабла и величествения нос Калиакра, на около 1,5 км южно от Камен бряг. „Яйлата“ е живописна местност, която в топографско отношение представлява половин километрова тераса, врязана в стръмния и скалист морски бряг, изключително трудно достъпна откъм морето и сушата.
Естествената защитеност на Яйлата е привличала хората от дълбока древност. При археологически разкопки в пещерите са открити ценни находки и материали от различни исторически епохи. Особено интересни са скалните гробници. Най-ранните са отпреди 8000 години.
За опазването на Яйлата като изключително богат археологически паметник през 1989 г. тя е обявена за археологически резерват.

Късноантична крепост
Крепостта се издига в северната част на равнинната тераса, т. нар. „Голяма Яйла“. Мястото й доминира над околния терен и е отделено от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 метра скални масиви. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от запад и юг. С фронт към сушата пред западната стена се издават четири плътни кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. Във вътрешността на укрепителното селище е разкрита част от главната улица, водеща от входа до центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела като караулно посещение. Интерес представлява прилепеното към една от постройките каменно стълбище, което показва, че тя се е издигала на два етажа.
Най-невралгичният и важен пункт и за функционирането и за отбраната на крепостта била портата. Тя е от типа кула – порта с два входа. Външният е бил преграждан със спускаща се врата, така наречената катаракта, а вътрешният – с двукрила врата, залоствана с масивни дървени греди. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигуряваща по-добрата охрана на портата и терена около нея.
Откритият разнообразен археологически материал – изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройни монети, показват, че крепостта в местността „Яйлата“ е изградена в края на V – началото на IV век. Съществува по времето на едни от най-силните и опустошителни нападения на славяни и прабългари. Животът й продължава до последната четвърт на VI век, когато замира за около три века. Едва през IX век около нея възниква старобългарско селище. Както повечето селища в Добруджа и това в „Яйлата“ е унищожено от печенегите в средата на XI век. След тази дата животът на това място напълно замира.
Скални некрополи
Над 120 са гробните съоръжения в откритите три некропола в резервата, издълбани в скалистото равнинно плато или в отвесните склонове. Такива могат да се видят и на полуостров Крим. В южната част на Яйленската тераса са проучени няколко гробници от т.нар. пещерен тип. Те са в основата на скалния масив и се състоят от малки преддверия, през които се влиза в гробната камера. В една от гробниците е открито стилизирано изображение на бича глава – единствената пластична украса, открита до този момент в изследваните некрополи.
С малки изключения почти всички гробници са били ограбени още в древността или по-ново време. Намереният гробен инвентар – глинени паници, гърнета, чаши, лампички, бронзови и железни токи, стъклени маниста, монети и други, ги датира в хронологическите граници на II–V в. сл. Хр. Гробниците са били фамилни и са функционирали продължително време.
Пещерни колонии
На територията на резервата са разположени голям брой дялани от човешка ръка пещери. Така нареченият „пещерен град” се състои от 101 единични или групирани в комплекси пещери, разположени на различни нива в отвесните скални скатове, обитавани от V хил. пр. Хр. до XI в. сл. Хр. и използвани от хората като жилища, гробници или монашески килии и църкви.
Особено известна сред туристите е Клисе маара, позната още като скалната църква „Св. св. Константин и Елена”.
Второто си име пещерата получава през XIX в. от преселилото се в с. Камен бряг християнско население, което след няколко вековно прекъсване възражда отново религиозния живот на това култово място. Предполага се, че първоначално Клисе маара е служела за жилище. Многобройните кръстове в трите помещения и прабългарският рунически знак във второто отделение на пещерата обаче показват, че през ранното Средновековие тя е била християнска църква, която функционира до края на XI в. сл. Хр. и след дълго прекъсване, през XIX в. отваря отново врати.