Село Красен съществува от създаването на България, в близката околност е Красенското градище, под него е открит паметник на воин в пълно бойно снаряжение от времето на Първото българско царство, а в близост са и каменните корита – жертвеници. По времето на цар Иван Асен II бъдещият патриарх Йоаким I си изкопал килия в скалите над Красен, а по-късно, с помощта на царя основал манастира „Св Архангел Михаил“ до с. Иваново.

Селската църква на Красен е една от малкото, построени през 17 век. Почти всички църкви в селата на Поломието са строени през 19 век. Тя е еднокорабна, едноабсидна, изградена е от камък, използван преди това за надгробни паметници. Според местните легенди Господ изгражда Рай манастир от човешки души, заради това хората изграждат дома Господен от надгробни паметници.

Мекият русенски варовик се поддава лесно на обработка – през вековете в с. Красен се развива школа на майстори-каменоделци, които продават камък и паметници из Северна България – от р. Искър до Добруджа. По външните стени на църквата личат множество надписи и рисунки графити. Някои от тях са съхранили историческата памет на селото – надписи на свещеници и учители, един от които – Никола от Елена, е преписал История славянобългарска на Паисий Хилендарски.